Железопътният транспорт постепенно възвръща позициите си като един от ключовите начини за придвижване в Европа. Данните, предоставени от Евростат, за 2024 г. показват не просто ръст на пътуванията, а устойчиво засилващ се интерес към железопътния транспорт като алтернатива на автомобилите и кратките полети.
Това е важен сигнал както за развитието на инфраструктурата, така и за икономическата и екологичната трансформация на континента.
На този фон обаче се открояват и сериозни различия между отделните държави. Докато някои страни превръщат железниците в гръбнак на мобилността си, други – сред които и България – остават далеч под средните европейски нива.
8,7 милиарда пътувания с влак
Железопътният транспорт продължава да играе стратегическа роля в европейската икономика и мобилност.
През 2024 г. жителите на Европейския съюз са осъществили общо 8,7 милиарда пътувания с железопътен транспорт. Общият обем на пътуванията достига 444,5 милиарда пътникокилометра (пкм) – показател, който измерва както броя на пътниците, така и изминатото от тях разстояние.
Засиленият интерес към влаковете се свързва както с екологичните политики на ЕС, така и с инвестициите в модернизация на железопътната инфраструктура, високоскоростните линии и по-добрите връзки между големите градове.
Германия и Франция лидери в железопътния транспорт
Най-голям принос към общите резултати в железопътния пътнически транспорт през 2024 г. имат Германия и Франция.
Германия отчита 109,1 милиарда пътникокилометра, а Франция – 107,3 милиарда пътникокилометра. Това ги поставя далеч пред останалите държави в Европейския съюз.
На трето място се нарежда Италия с 55,9 милиарда пътникокилометра, което също подчертава силната роля на железниците в големите европейски икономики.
Тези резултати не са случайни. И трите държави разполагат с мащабни железопътни мрежи, сериозни инвестиции в бързи влакове и добре развити връзки между регионите. Освен това железопътният транспорт там често е конкурентен по време и цена спрямо автомобилния и въздушния транспорт.
Къде се нарежда България?
България остава сред страните с най-слабо използване на железопътен транспорт в Европейския съюз. През 2024 г. страната отчита едва 1,5 милиарда пътникокилометра.
Други 6 държави от ЕС отбелязват още по-ниски резултати, като отчитат по-малко от 1 милиард пътникокилометра за 2024 година. Това са Литва и Естония с по 0,4 милиарда пкм, Люксембург с 0,6 милиарда, Латвия и Гърция с по 0,7 милиарда и Словения с 0,9 милиарда.
Данните показват, че железниците в България все още не успяват да се превърнат в предпочитан транспорт за голяма част от населението. Причините са комплексни – от остаряла инфраструктура и бавни линии до ограничени връзки, чести закъснения и недостатъчни инвестиции през последните десетилетия.
Люксембург е лидер по пътувания с влак на човек от населението
Особено показателни са данните за броя пътници на глава от населението, които дават по-ясна представа колко активно хората използват влаковете в ежедневието си.
Люксембург заема първо място в ЕС с 46,2 пътувания на човек от населението. Следват Австрия с 35,6 и Дания с 35,2.
В тези държави добре интегрираният обществен транспорт превръща влаковете в естествена част от ежедневното придвижване – както за работа, така и за междуградски пътувания.
В другия край на класацията са Гърция с едва 1,4 пътувания на човек, Литва с 1,8 и България с 3,3.
България отново е сред страните с най-ниска употреба на железопътен транспорт спрямо населението, което допълнително подчертава изоставането на сектора.
Какво показват тези данни?
Статистиката за 2024 г. отново ни показва една Европа на две различни скорости в развитието на железопътния транспорт.
От една страна, водещите европейски икономики продължават да инвестират сериозно в модерни железници и да насърчават гражданите да използват влаковете като устойчив и ефективен транспорт.
От друга страна, държави като България все още се сблъскват с инфраструктурни и организационни проблеми, които ограничават развитието на сектора и намаляват доверието на пътниците.
В контекста на европейските цели за по-ниски въглеродни емисии и по-устойчива мобилност железопътният транспорт ще става все по-важен. Това означава, че инвестициите в модернизация, скорост, сигурност и удобство ще бъдат решаващи за бъдещето на транспорта в Европа – и за мястото на България в него.
