Bluetooth е сред технологиите, които използваме ежедневно, за да свързваме слушалки, телефони, автомобили, компютри и какво ли още не. Но питали ли сте се някога защо тази технология за свързване носи толкова необичайно име?
Истината е, че то не е измислено от технологична компания или маркетингов екип. Историята му започва преди повече от 1000 години с един датски крал.
През X век Дания е управлявана от Харалд Гормсон, останал в историята с прозвището Bluetooth – Blátǫnn на старонорвежки. Смята се, че вероятно е получил това прозвище заради потъмнял или увреден зъб.
Това обаче далеч не е единственото нещо, с което Харалд остава известен в историята. По време на управлението му Дания приема християнството, а самият владетел се свързва с обединяването на датските земи и укрепването на държавата.
Свидетелство за славното му управление днес се намира в малкия датски град Йелинг. Върху по-големия от двата прочути рунически камъка, издигнат по нареждане на Харалд, е записано, че той „спечелил за себе си цяла Дания и Норвегия и направил датчаните християни“. Камъните, могилите и църквата в Йелинг са включени в списъка на световното наследство на UNESCO през 1994 г.
Как обаче прозвището на един викингски крал се превръща в име на една от най-известните безжични технологии? Това се случва случайно цяло хилядолетие по-късно.
Име, което трябвало да бъде временно
В края на 90-те години инженери от компании като Ericsson, Intel, IBM, Nokia и Toshiba работят върху технология, която да позволи на различни електронни устройства да комуникират помежду си. Сред тях е инженерът на Intel Джим Кардак.
Докато работи със свои шведски колеги, разговорите им стигат до историята на викингите и Кардак започва да чете по темата. Така попада на историята на Харалд Bluetooth и тя му се вижда подходяща метафора за проекта. Точно както средновековният крал успява да обедини различни земи, новата технология трябва да свързва устройства на различни производители чрез един общ стандарт.
Така Bluetooth се появява като временно кодово име на проекта, което обаче далеч не предизвиква ентусиазъм сред PR специалистите. Според Адам Бак, куратор в музея Kongernes Jelling, те смятали, че думата се свързва с лоша зъбна хигиена и предпочитали други имена, които по-добре обяснявали предназначението на технологията.
Сред обсъжданите алтернативи били RadioWire и PAN (Personal Area Network), като PAN дори било избрано за официално име. Последвалата проверка обаче показала, че названието вече се използва твърде широко, за да бъде подходящо за новия стандарт. Сред по-необичайните предложения били Flirt – с идеята за „доближаване без докосване“ – и Conductor, което трябвало да представя технологията като своеобразен диригент на свързаните устройства.
Bluetooth обаче започнало да се разпространява изключително бързо и именно необичайното му звучене се оказало едно от най-големите му предимства.
Историята е скрита и в логото
Името остава, а викингската връзка не приключва с него. Познатият символ на Bluetooth също води директно към Харалд. Логото съчетава две руни, съответстващи на буквите H и B – инициалите на Harald Bluetooth. Така знакът, който днес се появява върху милиарди устройства по света, всъщност носи препратка към писменост отпреди повече от хилядолетие.
Тази шеговита история получава любопитно продължение през 2023 г., когато по повод 25-годишнината на технологията Джим Кардак и други хора, участвали в създаването ѝ, посещават Йелинг. Там те символично се „извиняват“, че са използвали името на Харалд без разрешение.
От музея приемат извинението и на свой ред им дават разрешение да продължат да го използват през следващите 1000 години.
Така временното име, което PR екипите не одобряват, се оказва много по-дълготрайно от всички негови алтернативи.
Източници: BBC, Bluetooth SIG, UNESCO, Jim Kardach
