От години космическите агенции по света работят, за да направят възможно постоянното присъствие на хора на Луната. Обмислят се различни варианти за лунни бази, технологии и системи, които да направят живота и работата извън Земята възможни за по-дълги периоди. Сега NASA решава да изпробва възможностите на хуманоидната роботика, но не за да замени астронавтите, а за да ги освободи от опасните задачи, при които рискът за човека е прекалено голям.
В космическия център Johnson в Хюстън 16-членният Dexterous Robotics Team разработва роботизирани системи, които един ден могат да поемат част от логистиката, поддръжката и работата в опасна среда при дългосрочни мисии на Луната, а впоследствие и на Марс.
„Нашият екип не се опитва да замени хората изследователи с роботи, а да направи човешкото изследване по-безопасно и устойчиво чрез разработването на способни, надеждни роботи, на които може да се има доверие в екстремна среда“, обяснява ръководителят на екипа Шон Азими.
От Robonaut 2 и Valkyrie към следващото поколение космически роботи
Част от членовете на екипа имат предишен опит, участвайки в два от най-разпознаваемите хуманоидни проекта на NASA. Robonaut 2 участва в технологични демонстрации на Международната космическа станция в продължение на седем години, а Valkyrie е първият двукрак хуманоиден робот на агенцията.
Опитът, натрупан през годините, сега се използва за разработването на нови приложения на роботиката, които да са в помощ на астронавтите при бъдещите космически мисии.
Хуманоидните роботи имат редица очевидни предимства пред хората, когато става дума за оцеляване в космическа среда. Едно от основните е, че липсата на кислород не е проблем за тях, както и липсата на храна и вода, което означава, че те могат да оцеляват успешно на места, където условията биха били твърде рискови за човек.
Ограничаването на опасността за астронавтите е основен приоритет на Агенцията, но роботите могат освен това да освободят и част от времето на астронавтите, като поемат рутинни дейности – преместване на товари, инспекции, поддръжка и други задачи, които иначе трябва да бъдат извършени от екипажа.
В центъра на тази работа е iMETRO – Integrated Mobile Evaluation Testbed for Robotics Operations – съоръжение в Johnson Space Center, където NASA тества роботизиран хардуер и софтуер в условия, близки до реалните космически задачи. Сред изпитанията вече има роботизирана ръка, която самостоятелно разпознава и отваря люк на космически апарат и прехвърля товари, както и система за инспекция и поддръжка на оборудване. Именно подобни рутинни дейности могат да бъдат поверени на роботите при бъдещи мисии, освобождавайки повече време на астронавтите за научна и изследователска работа.
Космически бази, проектирани и за роботи
Тестовете, които се провеждат, показват, че бъдещите местообитания на Луната вероятно ще трябва да бъдат проектирани не само за хората, които ще живеят в тях, но и за машините, които ще работят редом с тях.
Ето защо NASA събира на едно място разработчиците на роботизирани технологии и специалистите, които проектират бъдещи лунни местообитания и превозни средства. Оказва се, че сравнително малки промени могат да улеснят работата и на хората, и на роботите. По-голяма дръжка или по-добро осветление например могат да направят дадена операция по-лесна както за робот, така и за човек.
За момента Dexterous Robotics Team е фокусиран върху технологии, които могат да подпомогнат устойчивото човешко присъствие на Луната. Част от проектите, по които работи екипът, вече разглеждат приложения, свързани с изграждането на бъдещата лунна база. В дългосрочен план същите тези технологии могат да помогнат за осъществяването на бъдещи мисии до Марс.
Колкото по-далеч се намира екипажът от Земята, толкова по-важна става способността на роботизираните системи да изпълняват задачи с по-голяма самостоятелност. NASA вече разглежда дистанционно управлявани роботи като възможност за инспекция и поддръжка на инфраструктура и съоръжения на Луната и Марс, включително когато астронавтите не се намират непосредствено до тях.
Космосът е свързан със сериозни опасности като интензивна радиация, екстремни температури, вакуумни условия и разрушителен прах, които застрашават човешкото оцеляване. Назначаването на автоматизирани системи за задачи с висок риск би предпазило човешките екипажи поне от част от опасностите. Така че когато хората най-накрая разпънат своя първи лагер на Луната, те може да не са сами, а да споделят своя прашен, неприветлив извънземен дом с метални колеги, които нямат нужда от кислород, сън или почивки за кафе.
Източници: NASA, NASA Johnson Space Center
