Преди близо 30 години група орнитолози посещава отдалечена гора в планина в югоизточен Еквадор, за да записва птичи гласове. Между познатите звуци учените чуват необичаен зов, който никой от тях не разпознава, и следвайки го, откриват птица, която дотогава е непозната за науката. Необикновено откритие, което води до впечатляващо развитие години по-късно.
Историята на птицата Jocotoco започва на 20 ноември 1997 г. Орнитологът Robert S. Ridgely и негови колеги изследват горите по източните склонове на Андите близо до границата с Перу. Един необичаен птичи звук ги отвежда до сравнително голяма птица с дълги крака и характерно сиво, черно и кафяво оперение.
Още на следващия ден екипът се връща, за да наблюдава, фотографира и запише непознатата птица. Последвалите проучвания потвърждават, че става дума за непознат дотогава на науката вид. Две години по-късно, през 1999 г., той е официално описан като Grallaria ridgelyi – в чест на Ridgely. За местните жители обаче птицата има друго име – Jocotoco, което е свързано с характерния ѝ зов.
Видът е установен на изключително ограничена територия и оцеляването му зависи от запазването на високопланинските гори, които обитава. Ето защо само година след откритието, през 1998 г., е създадена Fundación Jocotoco с цел да защитава застрашени видове и техните местообитания.
Година по-късно, през 1999 г. фондацията придобива 27 хектара от ключовото местообитание на вида, обхващащи девет от едва 11-те известни тогава територии на птицата. Това поставя началото на днешния резерват Tapichalaca Reserve. Скромно начало, което през следващите години се превръща в мащабна природозащитна мрежа.
Към днешна дата Fundación Jocotoco управлява 19 природни резервата с обща площ около 50 000 хектара (500 кв. км) и работи съвместно с местните общности за опазването на още приблизително 82 000 хектара (820 кв. км).
В тези територии са регистрирани над 1350 вида птици – около 12,5% от всички известни видове в света. Сред защитаваните животни са още андският кондор, андската мечка, застрашеният папагал El Oro parakeet и редица други редки видове.
„Създавайки мрежа от защитени местообитания, Jocotoco даде на тези забележителни видове реален шанс не само да оцелеят, но и да се възстановят и разширят отвъд останалите си крепости“, казва пред Guardian Иън Дж. Дейвидсън, регионален директор на BirdLife International за Северна и Южна Америка, относно работата на фондация Jocotoco. „Тяхната работа е история за успех в опазването на природата в световен мащаб, вдъхновяващ пример за това какво могат да постигнат за природата решителността, науката и дългосрочното стопанисване.“
Така една фондация, създадена за опазването на един непознат вид птица, днес възстановява местообитания, провежда научни изследвания и кампании за залесяване и работи активно с местните общности за развитието на екотуризма.
„Всяка година откриваме нови видове, преоткриваме видове, за които се смята, че вече са изчезнали, и връщаме видове от ръба на изчезването“, казват от Фондацията. „Ние защитаваме и възстановяваме местообитанията на дивата природа от тропическите гори на Амазонка до високите андски парамос, през влажните планини Чоко и сухите планини Тумбес, и отвъд океана до Галапагоските острови.“
А историята на Jocotoco продължава да се пише сред горите, чието опазване сама провокира преди близо три десетилетия.
Източници: Fundación Jocotoco, The Guardian, оригиналното научно описание на Grallaria ridgelyi
