Годината е 2150. Сиви небостъргачи прорязват тъмното небе. Пейзажът в градовете е завладян от неонови реклами, автономни машини и изкуствен интелект. Технологиите са проникнали във всяка част от човешкия живот, а човекът все по-трудно намира мястото си в света, който сам е създал.
Картината на технологичното бъдеще, която научната фантастика, киното и изкуството от десетилетия рисуват за нас, често е точно такава – сив, мрачен, пренаселен свят, контролиран от машини и огромни корпорации. Тази представа стои в основата на един от най-разпознаваемите жанрове на научната фантастика – Cyberpunk.
През последните години обаче постепенно се появява и една по-различна представа. В нея градовете отново са високотехнологични, но са изпълнени със зеленина, покривите на сградите произвеждат енергия, природните ресурси се използват по-разумно, а храната може да се отглежда в градовете. Технологията е там, но не измества природата, а помага на хората да живеят в хармония с нея.
Наречен Solarpunk, това е едновременно жанр в научната фантастика, визуална естетика и по-широка културна идея за това как би могло да изглежда едно устойчиво бъдеще. Академичните изследвания го описват като оптимистична алтернатива на познатите дистопични представи за света след технологичната революция.
От Cyberpunk към Solarpunk
Общото между двете представи за бъдещето са технологиите. И при двете концепции те са навсякъде, но животът, който предлагат, е различен.
Cyberpunk се оформя като жанр преди десетилетия и често се свързва с принципа high tech, low life – изключително напреднали технологии на фона на социално неравенство, отчуждение и огромна корпоративна власт. Технологичният прогрес е факт, но човешкият живот не печели от това развитие.
При Solarpunk логиката се обръща. Изкуственият интелект, слънчевата и вятърната енергия, градското земеделие, зелените пространства и футуристичните сгради с ниска консумация на ресурси са важна част от този бъдещ свят. Технологичният напредък не се отрича, но тук той работи в полза на човека.
Solarpunk е интересен не просто като художествен стил, а като опит да си представим технологичния прогрес без задължително да го свързваме с дистопия.
Всичко започва с един кораб
Думата Solarpunk е сравнително нова. Появата ѝ е свързана с една публикация от 2008 г., озаглавена From Steampunk to Solarpunk. Конкретният повод за нея е един реален товарен кораб – Beluga Skysail. За да намали разхода си на гориво, той използва голямо, компютърно управлявано платно, подобно на хвърчило, което използва силата на вятъра, за да подпомага движението.
Комбинирането на една стара идея и съвременна технология вдъхновява автора за нов вид научна фантастика. Самата самоличност на автора не е напълно изяснена. Публикацията се свързва с името „john-robert“, но академични източници отбелязват липсата на достатъчно информация кой действително стои зад нея. Затова в научната литература първоизточникът често се определя просто като анонимен блог автор.
Как изглежда един Solarpunk град?
Няма един-единствен модел за това как трябва да изглежда един Solarpunk град, но представите обикновено са свързани с градове, в които архитектурата, природата и технологиите се сливат в една единна система.
Но Solarpunk не означава просто да покрием небостъргачите с дървета. Той не се изчерпва със зелени сгради и соларни панели. Идеята обхваща цялата среда, в която живеем – откъде идва енергията, как произвеждаме храната си, как използваме водата и другите ресурси и цялостният облик на градовете и живота в тях.
Това не е конкретен архитектурен стил и няма точни правила, по които дадена сграда или град да могат да бъдат определени като Solarpunk. Това по-скоро визия за свят, в който хората, технологиите и природата съществуват в хармония.
Когато реалността започва да прилича на фантастиката
Днес Solarpunk съществува предимно в литературата, изкуството и концептуалните изображения, но границата между тази утопична представа и реалния свят постепенно започва да се размива.
Все по-често виждаме идеите, които изграждат характерния образ на Solarpunk, да намират място в съвременните градове. Една от най-разпознаваемите картини, свързвани със Solarpunk – високи сгради, обрасли с растителност – вече има реални аналози в света около нас.
Bosco Verticale в Милано например превръща фасадите на две жилищни сгради в своеобразна вертикална гора. Gardens by the Bay в Сингапур съчетава огромни ботанически пространства с инженерни и енергийни решения.
Подобни проекти се появяват на все повече места по света и макар да не са създадени непременно като Solarpunk архитектура, те показват, че част от визуалния свят, който движението си представя, вече не принадлежи единствено на научната фантастика.
Утопия или дистопия – какво бъдеще очаква човечеството? Ако Cyberpunk предупреждава какво може да се обърка, когато технологиите станат прекалено мощни, то Solarpunk показва какво бихме могли да направим с тях, ако решим да построим по-добър свят за всички.
Източници: Cambridge University Press, University of Copenhagen, Philosophies (MDPI), академични публикации за историята и развитието на Solarpunk.
