2 100 000 000… Това е броят на хората по света, които през 2025 г. са били изправени пред умерена или тежка продоволствена несигурност, което означава, че са нямали редовен достъп до достатъчно и безопасна храна. Други 7,8%, или около 645 милиона души, са били засегнати от хроничен глад и недохранване.
На фона на тези числа цената на всеки грам изхвърлена храна изглежда твърде голяма, но храната, която не стига до потребителя или се озовава в кофата за боклук, има цена много преди да бъде изхвърлена. За производството ѝ вече са използвани земя и вода, вложени са суровини, енергия и труд, платени са опаковки, транспорт, охлаждане, склад и търговска площ. Когато продуктът не бъде продаден или консумиран, по веригата не се губи само храна – губи се цялата стойност, натрупана до този момент.
Погледът към данните за финансовото измерение на този проблем в глобален мащаб показва колко сериозна е ситуацията. Според изследване на Avery Dennison и Centre for Economics and Business Research, цитирано от Световния икономически форум, загубите от хранителни отпадъци по веригата могат да достигнат 540 млрд. долара само през 2026 г. А ако настоящите тенденции се запазят, натрупаната стойност на тези загуби за периода 2025–2030 г. може да достигне 3,4 трилиона долара.
Най-новите данни, с които разполагаме за ЕС, са за 2024 г. Според Евростат през годината в Европейския съюз са генерирани 57,9 млн. тона хранителни отпадъци, или средно 129 кг на човек. Вместо да намалее, количеството им се е увеличило с 0,7% спрямо 2023 г.
От 54 до 295 кг: Европа изхвърля много различно
Зад средната стойност от 129 кг на човек се крият огромни различия между отделните държави членки на съюза. Кипър е начело с 295 кг хранителни отпадъци на човек, следван от Дания с 261 кг, Гърция с 208 кг, Португалия със 161 кг и Франция със 145 кг. В другия край на класацията са Испания с едва 54 кг на човек, Литва – 68 кг, Словакия – 72 кг, Словения – 79 кг, и Унгария – 87 кг. Разликата между двете крайности е повече от пет пъти.
Повече от половината от тези отпадъци в ЕС идват от домакинствата. През 2024 г. домакинствата са генерирали 53% от всички хранителни отпадъци в ЕС, или средно 69 кг на човек.
Други 19% идват от производството на храни и напитки, 12% – от ресторантите и хранителните услуги, а първичното производство и търговията формират по 8%.
За България, Германия и Румъния все още няма данни за 2024 г., поради което България не може коректно да бъде включена в сравнението с другите държави в ЕС. При изчисляването на общата стойност за ЕС Евростат използва последните налични национални данни.
При тях се наблюдава интересна промяна. По данни на НСИ, цитирани от БТА, между 2020 и 2023 г. общото количество хранителни отпадъци в България е намаляло от 747 941 на 617 391 тона. Това са над 130 хил. тона по-малко за четири години. Най-голямата промяна идва от домакинствата. Количеството при тях намалява от 382 997 тона през 2020 г. до 264 335 тона през 2023 г.
Положителната тенденция към намаление не е валидна за цялата верига. При преработката и производството на храни количеството се увеличава – от 132 817 на 153 534 тона за същия период. Така зад общото намаление стоят противоположни процеси в различните части на хранителната система.
През 2023 г. България е генерирала средно 96 кг хранителни отпадъци на човек, при 128 кг средно за ЕС през същата година. От тях 41 кг са от домакинствата, 24 кг – от производството на храни и напитки, 15 кг – от ресторанти и хранителни услуги, 10 кг – от първичното производство и 6 кг – от търговията.
Проблемът не може да бъде приписан нито само на поведението на потребителите, нито само на неефективността на бизнеса. Храна се губи на практически всеки етап – при производството, прогнозирането на търсенето, транспорта, складирането, поддържането на наличности, продажбата и накрая в дома.
Къде изчезват $540 млрд.
Хранителните отпадъци са сериозен разход за бизнеса. Според икономическия анализ на Centre for Economics and Business Research (Cebr) средната стойност на хранителните отпадъци по веригата от преработката до търговията е еквивалентна на 33% от оборота на бизнеса. Отделно проучване сред над 3500 ръководители и специалисти в хранителната търговия и веригата на доставки показва, че 54% от тях отчитат увеличение на тези разходи през последните три години.
Само през 2026 г. загубената стойност при месото се оценява на 94 млрд. долара, при пресните плодове и зеленчуци – на 88 млрд. долара, а при хлебните изделия – на 67 млрд. долара.
При една част от продуктите непродадената стока има много кратък втори шанс и ако търсенето е прогнозирано неправилно, доставката се забави или количеството в магазина надхвърли реалните продажби, стойността може да бъде загубена в рамките на дни. Затова хранителните отпадъци не могат да се разглеждат само като резултат от потребителско поведение, а като показател за ефективността на цялата система.
По-малко отпадъци не означава непременно по-малко производство
На пръв поглед решението може да изглежда просто – хранителната индустрия просто трябва да произвежда по-малко. Реалността показва друго. Количеството далеч не е единственият проблем. Важно е това, което вече е произведено, да достига по-ефективно до мястото, на което ще бъде използвано.
За да се случи това, са необходими по-точно прогнозиране на търсенето, по-добро управление на наличностите, проследяване на продуктите по веригата, навременни ценови намаления при изтичащ срок на годност и по-добър обмен на информация между производители, логистични компании и търговци.
Липсата на координация остава едно от слабите места. 68% от анкетираните бизнес лидери в изследването смятат, че сътрудничеството в хранителната система е недостатъчно, а 26% посочват, че имат ограничено влияние върху онези части от веригата, в които възникват най-големите загуби.
Натискът за промяна вече идва и от регулациите. ЕС въведе обвързващи цели до 2030 г. за намаляване на хранителните отпадъци с 10% при преработката и производството и с 30% на човек общо в търговията, ресторантьорството, хранителните услуги и домакинствата спрямо средните количества за периода 2021–2023 г.
Между храната, произведена във фермата, и тази, която стига до масата в домовете ни, има дълга икономическа верига. Когато продуктът бъде изхвърлен в края ѝ, заедно с него не изчезва само храната. Изчезва стойността на всичко, което вече е било вложено в нея. В свят, в който 25,8% от населението е изправено пред умерена или тежка продоволствена несигурност, това е противоречие, което трудно може да бъде пренебрегнато.
Източници: Eurostat, FAO, World Food Programme, World Economic Forum, Avery Dennison/Cebr, БТА/НСИ
