Малко са нещата, които могат да издържат проверката на времето, особено ако хиляди години са изложени на дъжд, жега, вятър и влажност. Едно яркочервено скално изкуство, изрисувано върху скали обаче, е останало забележително непокътнато.
Преди повече от 2000 години хората от древната култура Luoyue започват да рисуват огромни червени фигури върху стръмните варовикови скали в днешния Южен Китай. Голяма част от тези фигури продължават да са на мястото си до днес, което кара учените да си зададат логичния въпрос – как са успели да се запазят толкова дълго?
Ново изследване, публикувано в Journal of Archaeological Science, предлага неочакван отговор. Тези привидно прости червени рисунки може да крият изненадващо сложна технология, която съчетава минерали и органични материали по начин, способен да защити изображенията в продължение на хиляди години.
Един от най-необичайните паметници в Китай
Скалните рисунки са част от Zuojiang Huashan Rock Art Cultural Landscape в автономния район Гуанси. Според UNESCO 38 обекта в района са създадени приблизително между V век пр.н.е. и II век сл.н.е. от народа Luoyue.
Обширната колекция от скални рисунки изобразява човешки фигури, животни, оръжия, барабани, камбани и други предмети. Някои от изображенията, включващи бременни жени и полов акт, може да са имали и ритуално значение.
Много от тях се намират високо върху стръмни скали край реките Zuojiang и Mingjiang и въпреки че повече от две хилядолетия са изложени на атмосферните условия, рисунките са запазили характерния си червен цвят. Тази устойчивост е наистина забележителна и разпалва любопитството на учените.
За новото изследване те анализират паднали фрагменти от рисунки от три различни места. Използвани са няколко метода, сред които микроскопски анализ, инфрачервена спектроскопия и изследване на съдържащите се в пробите протеини.
Резултатите разказват изненадваща история. Древните художници вероятно са използвали много по-сложен процес, отколкото някой би предположил.
Древна „рецепта“ за устойчивост
Червеният цвят идва от местна глина, богата на хематит – железен оксид, използван като естествен пигмент от хората още от дълбока древност. Но не в нея се крие тайната. Под боята учените откриват друг слой.
Анализът показва, че художниците от тези древни общества са използвали доста по-сложен двуетапен процес, за да създадат своите забележително устойчиви произведения на изкуството. Първо върху варовиковата скала е била нанасяна смес от гасена вар, калциев фосфат и кръв. Докато този слой все още не е бил напълно изсъхнал, върху него е поставян червеният пигмент.
Взаимодействието между тези материали може да е една от причините изображенията да оцелеят толкова дълго. Според изследването протеините в кръвта са подпомогнали образуването на плътна структура от калциев карбонат, която обгръща микроскопичните частици хематит и ги свързва здраво с варовиковата основа.
Но защо точно кръв?
Анализът разкрива още една загадка. В изследваните проби учените откриват следи както от животинска, така и от човешка кръв. И тук историята става още по-странна. При част от човешките протеини са установени характеристики, които карат изследователите да допуснат, че е възможно част от кръвта да е била свързана с раждане.
Засега това остава само хипотеза, но според учените това би могло да има връзка с вярванията на общността и значението на женската плодовитост в нея.
Откритието променя и представата за начина, по който са създавани тези изображения. Зад червените фигури върху скалите не стои просто боя, нанесена върху камък, а внимателно съчетаване на различни материали, последователност от действия и вероятно вярванията на хората тогава.
Едва ли хората тогава са познавали химичните процеси с термините, които използваме днес, но очевидно са знаели дори по-добре от нас кои материали работят добре заедно. И фактът, че все още можем да се насладим на изкуството им, е най-доброто доказателство за това.
Източници: Journal of Archaeological Science, UNESCO
