Броят на болничните легла е един от показателите за капацитета на болничната система, но сам по себе си не измерва качеството или достъпността на здравеопазването. Той дава информация за структурата на болничната помощ и начина, по който се организира лечението на пациентите.
Данните за 2024 г. разкриват интересен контраст – България разполага с най-много болнични легла спрямо населението в Европейския съюз, но в същото време е сред страните с най-малко места за дългосрочни грижи за възрастни хора.
Този показател трябва да се разглежда в по-широк контекст, тъй като броят на леглата зависи от модела на здравеопазване, организацията на медицинската помощ и развитието на извънболничните услуги.
Според данните на Евростат през 2024 г. в Европейския съюз са отчетени средно 507 болнични легла на 100 000 души население. Това представлява леко намаление спрямо предходната година, когато показателят е бил 511 легла на 100 000 души.
Спадът е част от дългосрочна тенденция. От 2009 г. насам броят на болничните легла в ЕС постепенно намалява – тогава средно са били регистрирани 582 легла на 100 000 души.
Тази промяна се обяснява основно с развитието на медицината и технологиите. Много процедури, които в миналото са изисквали по-дълъг болничен престой, днес могат да бъдат извършвани по-бързо или без необходимост от оставане в болница. Развитието на дневната хирургия, амбулаторното лечение и новите методи за диагностика и терапия водят до промяна в структурата на болничната помощ.
България е на първо място в ЕС по брой болнични легла спрямо населението
Сред всички държави членки на Европейския съюз България отчита най-високото съотношение между броя на болничните легла и населението.
През 2024 г. страната разполага средно с 870 болнични легла на 100 000 души.
След България се нареждат Германия – 759 болнични легла на 100 000 души, Румъния – 731 легла на 100 000 души, Австрия – 655 легла на 100 000 души и Чехия – 639 легла на 100 000 души.
В другия край на класацията са държавите с най-нисък брой болнични легла спрямо населението. През 2024 г. шест държави от ЕС имат под 300 болнични легла на 100 000 души – Швеция – 187 легла на 100 000 души, Нидерландия – 221 легла на 100 000 души, Дания – 226 легла на 100 000 души, Финландия – 248 легла на 100 000 души, Испания – 283 легла на 100 000 души и Ирландия – 293 легла на 100 000 души.
Ниските показатели в тези страни са свързани с различен модел на организация на здравеопазването, при който по-голяма част от медицинските услуги се предоставят извън традиционната болнична среда.
Дългосрочните грижи показват различна картина в Европа
Когато става дума за легла за дългосрочни грижи – например в домове за възрастни хора и други специализирани жилищни заведения – картината в Европейския съюз е значително по-различна.
През 2024 г. най-високите показатели за легла за дългосрочни грижи са регистрирани в Нидерландия – 1 390 легла на 100 000 души, Швеция – 1 298 легла на 100 000 души и Белгия – 1 249 легла на 100 000 души.
По този показател България се нарежда сред държавите с най-ниски стойности. През 2024 г. България отчита само 26 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души. По-нисък показател има единствено Гърция – 20 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души.
Сред държавите с ниски показатели е и Португалия с 94 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души.
Разликата между броя на болничните легла и местата за дългосрочни грижи показва важен структурен въпрос за здравната система – доколко тя е подготвена не само за лечение на остри заболявания, но и за подкрепа на застаряващото население и хората, които се нуждаят от продължителна помощ.
Повече болнични легла не означава автоматично повече грижа
Данните за 2024 г. показват различните модели на здравеопазване в Европа. България е лидер по брой болнични легла спрямо населението, но има значителен недостиг на структури за дългосрочни грижи.
Това поставя акцент върху необходимостта от балансирана здравна система, в която има достатъчно ресурси както за болнично лечение, така и за подкрепа на хората с продължителни потребности.
Тенденцията в ЕС като цяло е към оптимизиране на болничния капацитет чрез по-кратка продължителност на болничния престой и повече извънболнични услуги. В същото време застаряването на населението увеличава значението на дългосрочните грижи – сфера, в която различията между държавите остават особено големи.
