В събота сутринта две лодки тръгнаха от пристанището на Санта Барбара и двете се насочиха към една и съща дестинация на разстояние на една миля от брега. На борда на 85-метров персонализиран катамаран с гравирани кристални прозорци и широк дървен бар, гостите бяха смесица от елегантни местни жители и гости от Лос Анджелис. Другата лодка, работещ търговски риболовен кораб, беше натоварена с екипировка и екип от водолази.
Водещ на екипът за гмуркане беше Емануеле Азарето, основател, заедно с Йордан Андрие и Тод Хан, на Ocean Fathoms, калифорнийска компания, която през последната година остави 1800 бутилки от 2016 Santa Ynez Sangiovese, да отлежават на дъното на океана.
Гостите на катамарана бяха поканени за необичайна дегустация, сравнявайки бутилки от една и съща реколта – някои отлежали конвенционално, а другите в тъмните студени води, които Ocean Fathoms нарича „перфектната природна изба“.
Идеята е взаимствана от първите корабокрушения, но наскоро привлече вниманието на лозаро-винарския свят, след като през 2010 г. беше открита близо 200-годишна останка в Балтийско море, която съдържаше стотици бутилки шампанско. Много от тях бяха продадени на търг и разграбени на рекордни цени; една бутилка Veuve Clicquot, беше продадена от Acker Merrall & Condit за 43 630 долара.
И докато отлежаването на виното в океана е новост, то не е без прецедент. През 2014 г. Veuve Clicquot, вдъхновен от дегустацията на корабокрушенското си вино, създаде своята програма „изба в морето“, съхраняваща шампанско около 130 фута надолу в Балтийско море в специализиран контейнер, наречен Aland Vault.
Очевидният въпрос, разбира се е, „Какъв е вкусът им?”
Собственикът на Wapisa, Патриша Ортис описва потопеното вино като „ по-меко, по-елегантно и с по-свежи плодови нотки.”
Експертът по вина Марк Олдман признава, че е бил скептичен, когато е бил поканен да опита вино отлежало в океана в Leclerc Briant, в Épernay, Франция. „Не бях сигурен, че ще има разлика от другите вина, които предлагат, но имаше“, казва той и добавя, че пикантната „жизнена сила“ на вината го е убедила да занесе няколко бутилки в дома си в САЩ.
Гостите на Санта Барбара стигат до консесус „че най-голямата разликата е, че виното, отлежало в океана, има по-ярки плодови нотки“. Това вероятно се дължи на липсата на окисляване – няма кислород, който да се просмуква в бутилките, съхранявани на океанското дъно – който с течение на времето може да придаде на пресните плодови аромати по-скоро печена характеристика. Azzaretto също вярва, че хидростатичното налягане, генерирано от постоянно движеща се вода, има благоприятен ефект върху виното.
Отлежаването на виното под вода обаче е много по-скъпо и трудно, което обаче не отказва ценителите на доброто вино, което е и причината то да придобива все по-голяма популярност.
Източник: RobbReport
