Барселона е била творческата сцена на архитекта Антони Гауди. От богато детайлния разказ на „Саграда Фамилия“ до игривата, подводна естетика на „Каса Батльо“, той изразява своя неповторим стил, дълбоко вдъхновен от природата и геометрията.
Но никоя негова сграда не разкрива начина му на мислене така ясно, както „Каса Мила“ (Casa Milà), позната по света като „Ла Педрера“ (каменоломната). Този жилищен комплекс днес е и своеобразен музей на наследството на Гауди – място, което показва как неговото творчество е променило облика на цяла Барселона.
„Каса Мила“ е построена между 1906 и 1912 г. и се превръща в последната частна резиденция, проектирана от Гауди. Тя е построена по поръчка на Пере Мила (Pedro Milà y Camps) и съпругата му Росарио Сегимон – заможно семейство, което планирало да живее на първия етаж, а останалите апартаменти да отдава под наем.
На пръв поглед фасадата на Каса Мила напомня масивна скална структура, върху която са „положени“ балконите от ковано желязо — всеки от тях уникален и различен от останалите.
Една от най-радикалните идеи на Гауди е, че в целия жилищен комплекс почти липсват прави ъгли — решение, което предизвиква истински шок сред съвременните критици на тогава все още новия и нестандартен стил ар нуво.
Въпреки откритите подигравки от страна на тогавашните жители на Барселона, Гауди успява да завърши този амбициозен и новаторски проект, превръщайки го в истински шедьовър на модерното изкуство.
Интериорът на „Каса Мила“ също е проектиран изцяло под негово ръководство — включително обзавеждането, вратите, таваните, асансьорните кабини и стълбищните парапети. Освен че архитектът проектира и най-малките детайли както във външния облик, така и в интериора на сградата, на някои места дори лично оформя декоративните елементи по таваните.
Разположена в центъра на Барселона, „Каса Мила“ със своята вълнообразна фасада, която сякаш е изсечена от пясъчник, остава дълги години в състояние на постепенно занемаряване.
Стоманените ѝ парапети, напомнящи гроздове с листа, извитите тавани и колоните с най-необичайни форми са подложени на разруха, а единствената утеха за минувачите, наблюдаващи бавното ѝ увреждане, е мисълта, че Гауди вече не е сред живите и не вижда съдбата на своето гениално творение.
Това се променя през 1984 г., когато ЮНЕСКО включва амбициозния проект на архитекта в списъка на Световното културно наследство. Две години по-късно жилищната кооперация е закупена от една от най-големите испански банки — Caixa de Catalunya — и започва мащабна реставрация.
През 1996 г., след десетгодишна работа на реставратори, които стриктно следват оригиналната визия на Гауди, сградата отваря врати и се превръща в културен център.
Въпреки всичките си иновативни елементи, най-зашеметяващата част на „Каса Мила“ е терасата. Тази зона е увенчана от „Градината на воините“. Тези извисяващи се скулптури всъщност са функционални елементи: има 29 комина, шест изхода към стълбищата и две вентилационни кули.
Някои от тях са облицовани с „тренкадис“ – техника, често използвана от Гауди, при която той създава цветни мозайки от несъвпадащи счупени плочки.
„По думите на самия Гауди: „Сградите трябва да имат двоен покрив, точно както хората имат шапка и чадър.“ Това беше разбирането на Гауди за защитната функция на таванското помещение и за достойнството и персонализацията на покрива“, обяснява Fundació Catalunya La Pedrera, нестопанската организация, която днес се грижи за сградата. „Всяка част от покрива е проектирана да служи на определена цел. Покривната тераса се характеризира с подреденост, естетически качества и високофункционални конструктивни елементи.“
Ако някога се озовете в Барселона и искате да разгледате тази историческа сграда, посетете уебсайта на „Каса Мила“, за да си купите билети.
Източник: My Modern Met
