„Лъжеш ли?“ е независим проект, дело на група млади хора, които искат да ограничат дезинформацията в българската политика. По време на предизборните кампании за президент, парламент и местна власт те следят участията в национален ефир на избрани кандидати и документират направените от тях неверни твърдения.
Екипът на „Лъжеш ли?“ си е поставил за цел да внесе повече светлина относно мащабите на дезинформацията в българската политика. Желанието им е да стимулират критичното мислене в българското общество и да допринесат за излекуването на късата памет относно манипулациите в българския политически живот.
„Лъжеш ли?“ е член на BESCO – Българската стартъп асоциация.
Днес наш гост е един от създателите на проекта „Лъжеш ли?“ – Даниел Янев. Даниел е магистър по политически науки от Потсдамския университет. Работи като консултант в сферата на електрическия транспорт. Има богат опит в немския неправителствен сектор и учи задочно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Здравейте, г-н Янев! Изключително ни е приятно, че днес сте наш гост. Какво Ви провокира да създадете проекта „Лъжеш ли?“?
Здравейте и благодаря за поканата. Създадохме „Лъжеш ли?“, защото бяхме провокирани от липсата на граждански и медиен контрол над българските политици, които разпространяват невярна информация. Мислехме си, че няма да е лошо да се създаде база данни с неверните твърдения на политиците, която да се актуализира редовно през годините.
Едва ли има човек, който би отговорил отрицателно на въпроса „Лъжат ли ни политиците?“. Каква промяна искате да предизвикате с Вашия проект в обществото?
Искаме да мотивираме гражданите да проверяват сами истинността на изказванията, които чуват, без значение къде са формулирани те – по телевизията, по радиото или в социалните мрежи. Надяваме се, че публикуваните от нас резултати от последните предизборни кампании са показали на гражданите какъв подход при проверките трябва да имат и на какви публични източници на информация могат да разчитат.
Без да навлизаме в конкретика, колко често се случва да хванете политик да лъже в изказванията си и има ли такива, които никога не сте хващали в лъжа?
Почти няма кандидат за народен представител или президент, когото да не сме хващали в разпространение на невярна информация. Някои го правят по-често, а други по-рядко. Държа да отбележа, че не използваме понятието „лъжа“, защото не смятаме, че във всеки един случай политикът разпространява невярна информация с умисъл. Понякога се случва даден кандидат да не е подготвил добре информацията си преди предизборно участие, което, разбира се, не бива да служи за оправдание за информационна заблуда, в която въвежда зрителите.
Лесно ли е да се хване човек, че лъже? Кои са нещата, които най-често ни издават?
По принцип невербалните сигнали могат да подскажат дали един човек лъже много по-добре отколкото съдържанието на неговите изказвания. За политиците не мога да кажа същото, защото голяма част от тях са истински майстори в това да прикриват емоциите и мимиките си, когато лъжат. Като цяло не мисля, че е лесно да се хване човек в лъжа. В крайна сметка една от основите на обществото ни е взаимното доверие и в общия случай ние вярваме на думите на хората около нас.
Можем ли да станем толкова изкусни в лъжата, че да не успеят да ни разобличат?
Щом има толкова много хора, които всекидневно вярват на неистини, то очевидно е възможно да се усвои изкуството на лъжата. За съжаление.
За какво лъжат най-често хората и кога Вие излъгахте за последно?
Според мен хората лъжат най-често за неща, които биха ги злепоставили или съответно издигнали в очите на другите, особено когато се касае до социалната и работната среда. Хората редовно лъжат кой известен човек познават, колко висока е заплатата им и къде са били на екскурзия миналото лято. Не си спомням кога и за какво съм излъгал за последно, но със сигурност потърпевш е бил някой, на когото нямам доверие, и който е можел да използва истината в моя вреда. По принцип не обичам да лъжа и избягвам да го правя.
Важно ли е да се борим с лъжата в политиката, а и не само? Какво ни дава истината?
Изключително важно е да се борим с лъжата в политиката, защото тя определя съдбата ни повече, отколкото си мислим. Всеки гласуван закон в парламента и всяка похарчена стотинка от държавния бюджет пряко или косвено влияе на благосъстоянието ни. Лъжата в политиката ни пречи да реализираме напълно обществения си потенциал, защото чрез нея политиците често се опитват да ни убедят, че не можем да живеем по-добре, и че всичко е прекрасно. Истината ни дава възможност да идентифицираме проблемите в обществото ни и да търсим решения за тях. Истината е равна на прогрес.
Вярно ли е според Вас, че една лъжа, повторена 100 пъти, се превръща в истина? Възможно ли е да убедим дори себе си в истинността й, повтаряйки я многократно?
Ако има достатъчно високо ниво на критично мислене в едно общество, то една лъжа, и хиляда пъти повторена, няма да се превърне в истина. За жалост, в България имаме дефицит на критичното мислене и много лъжи са се превърнали в истини. Вероятно и в много други държави положението е подобно, но това не трябва да ни утешава. Един критично мислещ човек никога няма да може да убеди себе си в истинността на една лъжа, дори и тя да е безкрайно приятна за него.
Благодаря Ви за този разговор. В края, какво послание бихте отправили на нашите читатели?
И аз много благодаря за откровения разговор. Посланието ми към вашите читатели е винаги да се съмняват и да проверяват информацията, която достига до тях, и да обмислят много внимателно на кого гласуват доверие да защитава интересите им.
