България подготвя мобилно приложение, което ще показва в реално време т.нар. „справедлива стойност“ на основни хранителни продукти от малката потребителска кошница.
Идеята е потребителите да могат по-лесно да сравняват цените в различните търговски вериги и да преценяват къде дадена стока се предлага на разумна цена, без държавата да въвежда тавани на надценките или административно определени ценови лимити.
Това стана ясно по време на участието на заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов в рамките на Webit 2026 в София. По думите му, платформата се разработва съвместно с Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и ще стъпва върху данните, които търговските вериги са задължени да публикуват всяка седмица.
Сравнение на цени без административни тавани
Според представената концепция приложението няма да определя „правилна“ цена със заповед от държавата, а ще служи като инструмент за прозрачност. То ще дава възможност за сравнение както на цените на отделни стоки, така и на общата стойност на малката потребителска кошница в различните вериги.
„Това, което предстои да демонстрираме съвсем скоро, е приложение, което да дава в реално време справедливата цена на хранителните продукти от малката потребителска кошница в търговските вериги“, заяви Якимов по време на форума.
По думите му, идеята не е държавата да налага контрол върху надценките, а да осигури по-голяма прозрачност на пазара. Така потребителите ще могат да виждат ориентировъчната стойност на даден продукт и да я сравняват с цената му в конкретен магазин.
Заместник-министърът подчерта, че ако при сравненията се открояват големи разлики между отделни търговци или резки отклонения в цените, това би било сигнал за потенциални пазарни изкривявания.
От цените в магазина към по-широкия икономически контекст
Темата за приложението беше само част от по-широкото послание на правителството по време на Webit 2026 – че държавата иска едновременно да работи за по-голяма прозрачност за потребителите и за по-активна индустриална и инвестиционна политика.
В изказването си Якимов очерта и по-широката визия на кабинета за икономическото развитие на страната – насърчаване на високотехнологичното производство, изграждане на силни индустриални зони и привличане на стратегически инвеститори.
„Развити индустриални зони с високотехнологични производствени компании – това е посоката, в която развиваме България“, каза той, като подчерта, че индустрията остава ключов стълб на икономиката и трябва да получи по-силна институционална подкрепа.
По-бърз път за стратегическите инвеститори
Сред акцентите в представянето беше и новото Централно координационно звено за стратегически инвестиции към Министерския съвет, чрез което държавата иска да ускори процедурите по големи инвестиционни проекти.
Идеята е на едно място да бъдат координирани институциите и администрациите, които имат отношение към инвестиционния процес, така че бизнесът да се сблъсква с по-малко забавяния и по-ясни срокове.
Според Якимов правителството работи и по намаляване на административната тежест върху компаниите, като целта е да бъдат съкратени регулаторните срокове и да се изгради по-предвидима среда за инвеститорите.
Фокус върху износа и продуктите с висока добавена стойност
Друга важна линия в изказването му беше свързана с износа – не само на стоки, но и на технологии, знания, умения и продукти с висока добавена стойност. По думите му държавата ще търси по-активна роля за подкрепа на българските компании на външните пазари, включително чрез инструментите на Българската банка за развитие и Българската агенция за експортно застраховане.
Така посланието от Webit 2026 се очерта в две посоки: от една страна – повече прозрачност за потребителите чрез дигитални инструменти за сравнение на цените, а от друга – опит за по-активна индустриална политика, насочена към инвестиции, износ и високотехнологично производство.
Ако приложението за „справедливата стойност“ на храните действително бъде пуснато в обещания кратък срок, то може да се превърне в един от най-видимите инструменти на държавата в опита ѝ да отговори на общественото напрежение около цените на храните. Големият въпрос обаче остава дали подобна платформа ще успее реално да повлияе на потребителското поведение и на конкурентната среда, или ще остане предимно информационен инструмент без по-силен ефект върху пазара.
