Демографските промени в Европа през последните десетилетия са съпътствани от значителни предизвикателства, особено за държави като България.
Данните показват, че населението на Европейския съюз (ЕС) се е увеличило през последните години, въпреки пандемията от COVID-19 и съпътстващите я трудности. Това увеличение обаче може да се отдаде до голяма степен на засилените миграционни движения, като положителната нетна миграция побеждава отрицателното естествено изменение (повече смъртни случаи, отколкото раждания).
За съжаление, ситуацията в България остава тревожна, с постоянен спад на населението и високи отрицателни стойности на естественото изменение на населението.
Общи демографски тенденции в ЕС
След спад през 2020 и 2021 г. поради въздействието на пандемията COVID-19, населението на ЕС започва отново да се увеличава. От 447,6 млн. души на 1 януари 2023 г. населението на ЕС нараства до 449,2 млн. души на 1 януари 2024 г.
Въпреки това, не всички държави-членки на ЕС регистрират увеличение на населението си. Общо в седем държави населението намалява, като най-голямо намаление е отчетено в Полша (-132 800 души), Гърция (-16 800 души) и Унгария (-15 100 души). България също е сред държавите, които продължават да губят население.
Демографските предизвикателства в България
През последните две десетилетия България се сблъсква с тежки демографски проблеми. От 1 януари 2003 г. до 1 януари 2024 г. населението на България намаля от 7,8 млн. души до 6,45 млн. души, което представлява спад от 17%. Това я поставя сред страните с най-голямо относително намаление на населението в ЕС, наред с Латвия (-18%) и Литва (-17%). Абсолютното намаление на населението в България е значително – с 1,4 млн. души, което я нарежда на трето място след Румъния (-2,6 млн.) и Полша (-1,5 млн.).
На 1 януари 2023 г. в ЕС има 229 милиона жени и 219 милиона мъже. Това съответства на съотношение от 104,6 жени на 100 мъже, което означава, че жените са с 4,6 % повече от мъжете. През 2023 година в България на 100 мъже се падат 108 жени.
Коефициент на естествено изменение
През 2002 г. грубият коефициент на естествено изменение на населението в ЕС е +0,2 на 1000 души и остава положителен до 2011 г. През 2012 г. коефициентът става отрицателен и от 2016 г. насам непрекъснато намалява, достигайки -1,1 през 2019 г., -2,5 през 2020 г., -2,7 през 2021 г. и -2,9 през 2022 г. Най-високите отрицателни темпове на естествено изменение на населението през 2022 г. се наблюдават в България (-9,4), Латвия (-7,9) и Литва (-7,4). В контраст, най-високите положителни стойности са регистрирани в Ирландия (+3,8), Кипър (+3,2) и Люксембург (+3,1).
Застаряване на населението
България също така е изправена пред сериозен проблем със застаряването на населението. Средната възраст на населението в страната се е увеличила от 40,6 години през 2003 г. до 46,8 години през 2023 г., поставяйки я сред държавите с най-висока средна възраст в ЕС. Делът на хората над 80 години в България е 14,2%, което е значително по-висок от средното за ЕС. Този процес на застаряване оказва значителен натиск върху социалната и здравната система на страната.
Висока смъртност и ниска раждаемост
Коефициентът на раждаемост в България остава непроменен през последните две десетилетия, докато коефициентът на смъртност е сред най-високите в ЕС. През 2023 г. общото ниво на смъртност в България е 15,7 смъртни случая на 1000 души, значително надвишавайки нивата в други държави като Ирландия и Люксембург (6,8) и Кипър и Малта (8,0).
Демографските тенденции в България са тревожни и изискват спешни мерки. Високата смъртност, ниската раждаемост и застаряването на населението създават сериозни предизвикателства за бъдещето на страната.
Необходими са комплексни и дългосрочни стратегии за справяне с тези проблеми, включително подобряване на здравната система и подкрепа за младите семейства. Само чрез обединени усилия България може да преодолее демографската криза и да осигури по-добро бъдеще за своите граждани.
