Мария Кюри вероятно е най-известната жена учен и може би едно от най-забележителните научни имена въобще. Нейната работа й носи Нобелова награда както по физика (1903), така и по химия (1911). Родена в Полша, тя прекарва по-голямата част от живота си в своя втори дом Франция, където заедно със съпругът й Пиер експериментират с радиоактивни елементи като уран.
Въпреки че техните открития на полоний и радий твърдо циментират мястото й в научната и медицинска история, Мария Кюри умира през 1934 г. от апластична анемия, причинена от радиация. Това излъчване е толкова силно, че вещите й, включително бележките й, са радиоактивни и днес и ще останат така около 1500 години.
Кюри работи с опасни елементи, които излъчват радиация. Нейната лаборатория е във френския й дом и защитни мерки практически не съществуват предвид развиващите се познания за тези елементи. Дори след смъртта на Кюри от радиацията, нейната къща и предметите в нея запазват радиацията, която се излъчва от всякъде.
Институтът по ядрена физика на Парижкия факултет по природни науки и Фондация Кюри са използвали сградата до 1970 г. и тя не е била обеззаразена и разрушена до 1991 г. Документите на Кюри са преместени в Националната библиотека в Париж.
Поради полуживота на радий 226, който е 1600 години, предметите и документите имат все още около 1500 години, преди да намалят нивата на радиация наполовина. Междувременно документите и другите вещи се съхраняват в оловни кутии, подобни на престилките, носени по време на рентгенови снимки.
Посетителите, които желаят да ги изучават, трябва да подпишат информирано съгласие и да носят защитно облекло. Дори самата Кюри, която е погребана в Пантеона, почива в оловен ковчег. Тези предпазни мерки демонстрират невероятната опасност от радиацията и катастрофалните ефекти, които тя може да има върху хората в близост до нея – знанието за това до голяма степен се дължи на работата на самата Кюри.
Източник: My Modern Met
