1-ви март е. Честита баба Марта! Изпращаме виртуална мартеничка на всички вас с пожелание да сте много здрави, румени, засмени. Късметът да е ваш спътник през цялата година, а проблемите да стоят далеч от вас.
„Мартеница днес ти подарявам, нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена – сила на кръвта. Да те топли даже и да си далече, да те връща после у дома, за да имаш сили във крилете да преследваш своята мечта.“
Днес искаме да споделим с вас корените и значението на една от най-красивите български традиции, в която митологията и старите езически традиции се сливат в интересна симбиоза, и която възраждаме всеки март.
Традицията на мартеницата от 2017 г. е в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Легендата за произхода на българската мартеница, свързана с прабългарите и основателя хан Аспарух.
Легендата разказва, че Аспарух се насочва на запад, за да търси нова земя за българите, след като хуните побеждават родината му и отнемат сестра му Хуба. Той пристига в днешните български земи и изпраща съобщение до сестра си на крилете на сокол (някои версии споменават гълъб). Аспарух й пише, че е намерил рай на юг от Дунава и ще се засели там. Хуба бяга и завърза бяла копринена нишка на сокола, за да възвести нейното завръщане. Соколът се завръща в новата земя, но вражеска стрела пронизва птицата и едната половина на нишката се обагря в червено.
Заради добрата новина за оцеляването на сестра му, Аспарух откъсва парченца от конеца и ги завърза на ръцете на войниците. Тогава той издава заповед двата цвята никога да не се разделят, като по този начин се гарантира единството на България.
Денят е 1 март 681 г. Копринената нишка е кръстена мартеница, заради месец март. Оттогава червено-бялата нишка свързва българите по целия свят, като спомен за родината и първия ни хан.
Мартеница
Мартеницата произлиза от думата за месец март или както казват народните легенди от ядосана баба на име Баба Марта. Тя е сурова възрастна жена, която променя настроението си много бързо и това се отразява в променливото мартенско време, което един ден е слънчево, а на другия е студено и облачно.
Фолклорът за Баба Марта присъства и в Южна и Източна Сърбия.
Румънският празник Mărţişor също е свързан с Баба Марта.
Носенето на червените и белите цветове на мартеницата е вид молба към Баба Марта за милост. Вярва се, че така зимата да премине по-бързо и ще дойде пролет, а новият земеделски сезон ще бъде здрав и изобилен.
Мартеницата винаги се подарява. Не се купува мартеница за себе си – трябва да изчакате някой да ви подари.
Времето на 1 март, показва какъв ще е късметът ни през годината. Ако е слънчево и топло, тогава късметът ще бъде на наша страна; ако е студено и мрачно, трябва да се подготвим за трудни дни.
Кога се маха мартеницата
Според традицията мартеницата се маха, щом се види първия щъркел за годината, и се поставя под голям камък. Девет дни по-късно се проверява, какви буболечки са се събрали под камъка. Колкото повече са те, толкова по-голямо ще е благополучието през годината.
Според друга традиция мартеницата трябва да бъде хвърлена в реката, така че всичко да върви гладко в живота ни.
Голяма част от хора връзват мартеницата на клон на плодно дърво, като по този начин дават на дървото здраве и обилна реколта.
Има още един ритуал. На 1-ви март, трябва да си изберем един ден до 22 март. В зависимост от това какво е времето в този ден, преценяме късмета си през годината. Ако е слънчево и топло, тогава късметът ще бъде на наша страна; ако е студено и мрачно, ще имаме трудности през годината.
През 2022 г. са разменени повече от 15 милиона мартиници между хората в България.
