Нови откритията поставят допълнителни въпроси за това, какво Колумб наистина е очаквал да открие със своето пътуване.
Нов анализ на древни документи предполага, че моряците от родния град на Христофор Колумб са познавали Америка 150 години преди прочутото й „откритие“.
Преписвайки и детайлизирайки документ на миланския монах Галванеус Флама, от около 1345 г., експертът по средновековна латинска литература, професор Паоло Киеза, прави „изумително“ откритие на „изключителен“ пасаж, отнасящ се за област, която днес познаваме като Северна Америка.
Според Киеза, древното есе – открито за първи път през 2013 г. – предполага, че моряците от Генуа вече са били запознати с тази земя, назована като „Markland“/„Marckalada“ – спомената от някои исландски източници и идентифицирана от учените като част от брега на Северна Америка на Атлантическия океан (обикновено се приема, че е Labrador или Newfoundland).
Откритието е публикувано в списание Terrae Incognitae, дни преди „Деня на Колумб“, който се чества всяка година на 12-ти октомври.
Констатациите добавят още масло към огъня на продължаващия въпрос „какво точно е очаквал да открие Колумб, когато е потеглил отвъд океана?“ и идват след период, в който статуите му в САЩ са обезглавявани, покривани с червена боя, сваляни, палени и захвърляни.
„Това е първото назоваване на американския континент, макар и в ембрионална форма, в средиземноморския регион“, казва професор Киеза от Катедрата по литературознание, филология и лингвистика в Миланския университет.
Галванеус е бил доминикански монах, който е живял в Милано и е бил свързан със семейство, което е било начело на града.
Той е написал няколко литературни произведения на латински, предимно на историческа тематика. Неговите произведения са ценни заради информацията за факти от историята на Милано, за които той е знаел от първа ръка.
Cronica universalis, която се анализира от Киеза, се смята за една от по-късните му творби – може би последната – и е оставена недовършена. Тя има за цел да детайлизира историята на целия свят, от „Сътворението“ до момента на публикуването й.
Превеждайки и анализирайки документа, професор Киеза доказва, че град Генуа е бил „портал“ за новини и Галванеус е чувал неофициални слуховете от моряците за земите на крайния северозапад и за евентуална търговска изгода – също като информация за Гренландия, която той детайлизира точно.
„Тези слухове са твърде неясни, за да намерят последователност в картографските или научните представи“, казва професорът, докато обяснява защо Маркалада по онова време не е класифицирана като нова земя.
Независимо от това, заявява Киеза, Cronica universalis „носи безпрецедентни доказателства за съмненията, че новини за американския континент, получени от скандинавски източници, са се разпространявали в Италия един и половина века преди Колумб“.
Според професор Киеза, трябва да се доверим на Cronica universalis, тъй като в целия документ Галванеус декларира къде е чул тези истории и подкрепя твърденията си с елементи, извлечени от разкази, разказващи за отминали традиции на непознати земи.
„Не виждам никаква причина да не му се вярва“, казва професор Киеза, който добавя, „отдавна е забелязано, че портоланските (морски) карти от XIV век, изготвени в Генуа и в Каталуния, предлагат по-напреднало географско представяне на север, което може да бъде постигнато чрез преки контакти с тези региони.
Cronica universalis, написана на латински, все още не е публикувана; планирано е обаче издание в контекста на научна и образователна програма, популяризирана от Миланския университет.
Източник: SciTechDaily
