Новооткрит праисторически сухоземен мост между Турция и Европа добавя „изцяло нова страница“ към историята на човешката миграция.
След двуседмично проучване през 2022 г. екип от жени изследователи открива впечатляващите 138 артефакта на площ от 200 km² по красивото егейско крайбрежие на Айвалък в Турция.
Находките разкриват, че околните подводни острови и полуострови някога са образували непрекъсната суша, тъй като нивото на морето е спаднало с невероятните 328 фута (100 метра) по време на последната ледникова епоха.
Тази промяна в геологията позволява на ранните хора да преминат в Европа през този неизвестен досега път, предоставяйки нова картина на решаващ момент в историята, белязан от миграция.
Жизненоважен сухоземен мост
Когато тези пионерки се отправят да изследват живописните брегове на Айвалък, те не знаят какво ще открият. Според прессъобщение обаче геологията и палеогеографията на региона сочат, че той има потенциал „като динамично място за взаимодействие и обмен“.
Теорията е, че Анатолия (Анадол), регионът, в който се намира Айвалък, и Европа са били свързани по време на последната ледникова епоха, предлагайки на ранните хора лесен път за преминаване през южни маршрути от остров на остров.
Досега повечето проучвания се фокусират върху северните сухоземни маршрути. Двуседмичното проучване, проведено през юни 2022 г., разширява картината. Археолозите откриват нов път.
„Нашето археологическо откритие разкри, че този сега идиличен регион някога е бил потенциално жизненоважен сухоземен мост за движението на хората по време на плейстоцена – когато нивото на морето е спаднало и сега потопеният пейзаж е бил краткотрайно изложен“, обяснява д-р Гьокнур Карахан от Катедрата по археология и праистория в Университета Хаджетепе в Турция.
Артефактите разкриват динамично място
Археолозите откриват артефакти по цялото крайбрежие, което предполага, че ранните хора са живели и са се придвижвали по тези потопени днес земи.
Те не очакват да намерят много, тъй като „широко разпространеното кално покритие се счита за ограничаващ фактор за съхранението и откриваемостта на палеолитни материали“.
Въпреки това, в крайна сметка са открити стотици инструменти, като ръчни брадви и сатъри, с една „много важна находка“, според авторите на проучването, а именно емблематичен технологичен обект от палеолита, известен като инструмент от типа Левалоа, или голям режещ инструмент, свързан с неандерталците и ранните Homo sapiens.
„Наличието на тези предмети в Айвалък е особено значимо, тъй като те предоставят директни доказателства, че този регион в Турция е бил част от по-широки технологични традиции, споделяни в Африка, Азия и Европа.“
Айвалък – ключово място в еволюцията на човечеството
Откритието вълнува археолозите, тъй като доказва, че Айвалък е бил място на динамична човешка дейност, което досега е било неизвестно в Турция.
„Да държиш тези предмети в ръцете си – след като си преминал през местности, където никой досега не е документирал палеолитни останки – е незабравимо преживяване“, заявява Карахан в прессъобщението.
„Тези находки представят Айвалък като потенциална нова граница в историята на човешката еволюция, поставяйки го твърдо на картата на човешката праистория – отваряйки нова възможност за това как ранните хора са влезли в Европа.“
Тя добавя: „Усещането е, че добавяме изцяло нова страница към историята на разпространението на човека. Нашето изследване отваря вълнуващи възможности за бъдещи проучвания и се надяваме, че то ще се превърне в работа, която ще промени подхода към археологията на плейстоцена за десетилетия напред.“
„В крайна сметка, резултатите подчертават потенциала на Айвалък като дългосрочно местообитание на хоминиди и ключова област за разбиране на палеолитните технологични характеристики в източната част на Егейско море“, добавя съавторът д-р Ханде Булут от университета в Дюздже.
Изследването беше публикувано в списанието „Journal of Island and Coastal Archaeology“.
Източник: InterestingEngineering
