Социалните медии и мобилните телефони са основните смущаващи фактори за разговорите лице в лице. Последните изследвания убедително доказват, че безразборното (и граничещо с пристрастяване) използване на мобилни телефони има пряко въздействие върху качеството на нашите взаимодействия.
Нашата компулсивна връзка с тези устройства изтощава вниманието ни, пречейки ни да слушаме и да поддържаме смислен разговор. Проучванията показват, че самото наличие на мобилен телефон, дори и да е на безшумен режим, отнема вниманието на хората.
То намалява вероятността за започване и споделяне на интересни разговори, тъй като участниците подсъзнателно очакват устройството да изисква вниманието на собственика си във всеки един момент. Съответно, хората често решават да „преглеждат набързо“ темите на разговора, вместо да ги изследват по-задълбочено.
Децата и младите хора, израстващи в домакинства, където семейните хранения са колонизирани от екрани (телевизия, таблети и повсеместните мобилни телефони), показват ясен дефицит в комуникативните и разговорните умения.
Те се затрудняват да интерпретират невербалните сигнали, активират по-малко огледални неврони (мозъчната основа на емпатията) и се страхуват да се изложат на истински, „нередактиран“ разговор.
Те могат да говорят, но им е трудно да общуват пълноценно и да участват в споделянето на идеи, което е помогнало на хората да се развият и да стигнат до 21. век.
Как да се научим да разговаряме отново
Артикулираният език е вродена, генетично заложена способност, характерна за човека – всеки човек, независимо къде е роден, има потенциала да говори. Самото говорене ни идва естествено, но умението да водим разговор не е автоматично.
Учим се как да започваме разговори, как да ги поддържаме, как да общуваме приятелски и как да се справяме с трудни теми с емпатия и увереност. Казано накратко, езикът е вроден, но умението за разговор се усвоява чрез културата и социалния опит.
Това означава, че семействата играят жизненоважна роля в обучението и развитието на разговорните умения на децата. Точно както семействата ни осигуряват определен икономически капитал – някои хора например наследяват къща, а други не – семействата ни осигуряват и езиков капитал.
Следователно едно дете може да наследи достъп до широк, сложен и може би дори многоезичен речник, докато други са надарени с по-прост и по-ограничен набор от изразни средства.
Същото може да се каже и за синтаксиса: контактът в детството със сложни синтактични конструкции позволява на някои деца да развият по-сложно мислене, докато други получават само прости, несвързани структури от вербалната си среда.
По същия начин, нашите семейства ни предоставят и известен разговорен капитал. Всички сме били свидетели на това: деца, които могат спокойно да водят разговор с възрастни, дори с тези, които са по-възрастни от родителите си, докато други се затрудняват да реагират по подходящ начин.
Някои млади хора се научават да се въздържат от това да говорят през другите и да изчакват своя ред, докато други деца (и много възрастни) никога не получават това напътствие.
В идеалния случай училищата трябва да изравнят условията, като позволят на децата, израснали с прости езикови и разговорни практики у дома, да се докоснат до по-богати и по-стимулиращи езикови модели. Това може да им позволи да разпознават и изразяват по-добре своите емоции, чувства и аргументи. Този процес на изравняване обаче не винаги работи както трябва.
Вашият разговорен пръстов отпечатък
Да бъдем образовани – и да се образоваме – в езика и разговора е от решаващо значение по много причини, но се свежда до факта, че начинът, по който разговаряме, има решаващо влияние върху начина, по който другите хора ни възприемат.
Разговорите ни определят, оформят ни като личности и могат да създават или разрушават социалните ни взаимоотношения, както лични, така и професионални. Социологът Шери Търкъл го формулира по следния начин в своето метаизследване върху разговорите: „Качеството на нашите разговори е пряко свързано с нашето лично щастие и със социалния и професионалния ни успех.“
Защо се нуждаем от комуникативна компетентност
Различните човешки навици – дишане, хранене, говорене и т.н. – се третират с поразително неравенство. Докато въпроси като храненето са се превърнали в приоритет на общественото здраве, ние знаем много малко за изключителната човешка способност, която представлява артикулираният език.
Много от нас не разбират как да се справят с неудобен разговор. Трудно ни е да водим диалог с хора, които са различни от нас, и често забравяме да слушаме другите, когато говорят, което е основата на емпатията и сътрудничеството.
Поради тази причина спешно трябва да превърнем комуникативна компетентност в обществен интерес. Това умение ни позволява да бъдем по-рефлективни и осъзнати за изключителния потенциал на ежедневния разговор и ни помага да разпознаем кога сме изправени пред вредни разговори, които, подобно на нездравословната храна, ни увреждат, вместо да ни подхранват.
Когато водим човешки разговор – такъв, който се случва тук и сега, където телата ни са присъстващи и вниманието ни е фокусирано – се случват завладяващи неща.
Преди всичко, телата на взаимодействащите хора се синхронизират, адаптират, несъзнателно имитират и координират помежду си. И не става въпрос само за телата – сканиранията показват синхронизация и в мозъците на хората, участващи в разговор. Колкото по-дълбок и смислен е разговорът за говорещите, толкова по-интензивна е тяхната синхронизация.
Така че, може би е чудесна идея да започнете новата година с нещо съвсем просто – семейна вечеря у дома без мобилни телефони и други устройства. Истинският разговор има силата да повлияе положително на развитието и бъдещия успех на най-малките членове на семейството – както в личен, така и в професионален план.
Източник: Estrella Montolío Durán, Catedrática de Lengua Española. Universitat de Barcelona, Universitat de Barcelona/The Conversation
