От друга страна, феноменът може да помогне за изчистването на космическия боклук.
Добре известен факт е, че сателитите, които обикалят близо до Земята, са подложени на съпротивлението на остатъчната атмосфера, което постепенно ги забавя и в крайна сметка ги кара да паднат обратно на планетата, обричайки ги да изгорят в атмосферата.
Но през последните няколко години странен феномен, който може да се отдаде на промените в настроението на слънцето, кара сателитите да изпадат от орбитите си с все по-тревожни темпове, според доклад на Space.com.
Сателитите падат и се разбиват 10 пъти по-бързо от преди
Тази поредица от събития съвпада с началото на новия слънчев цикъл и води до падане и срив на сателити до 10 пъти по-бързо от преди.
„През последните пет, шест години сателитите потъват около два километра и половина [1,5 мили] годишно“, казва Аня Строме, мениджър на мисията Swarm на ESA, пред Space.com. „Но от декември миналата година те практически се гмуркаха. Скоростта на потъване между декември и април е била 20 километра [12 мили] годишно.“
От миналата есен нашето скъпоценно животворно слънце се задейства, генерирайки все повече и повече слънчев вятър, слънчеви петна, слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса, които оказват значително въздействие върху горната атмосфера на Земята.
Всичко това е резултат от факта, че звездата приключи 11-годишен слънчев цикъл и колкото и естествен да е този процес, той води до хаос за нашите сателити.
„Има много сложна физика, която все още не разбираме напълно, протичаща в горните слоеве на атмосферата, където тя взаимодейства със слънчевия вятър“, казва Строме. „Ние знаем, че това взаимодействие причинява повдигане на атмосферата. Това означава, че по-плътният въздух се измества нагоре към по-високи височини.“
По-плътният въздух винаги води до повишено съпротивление за сателитите, което може да е причина някои от космическите кораби на по-ниска орбита да се разбият.
„Това е почти като да бягате с вятъра срещу вас“, казва Строме. „По-трудно е, това е съпротивление – така че забавя сателитите, а когато се забавят, те потъват.“
Изследователят добавя, че тази ситуация ще засегне всички космически кораби, разположени около 250 мили надморска височина. Това означава, че дори Международната космическа станция ще трябва да извършва по-чести маневри за рестартиране, за да остане на повърхността, но какво да кажем за обикновените спътници, които не могат да предприемат подобни процеси?
„Много от тези нови сателити нямат системи за задвижване“, обяснява Строме. „Те нямат начини да се издигнат отново. Това на практика означава, че ще имат по-кратък живот в орбита. Те ще влязат в атмосферата много по-рано, отколкото по време на слънчевия минимум.“
Космическият боклук ще изчезне!
Има и положителни неща, свързани с тази ситуация и едно от тях е, че космическият боклук вероятно ще бъде изчистен.
В продължение на шестдесет години хората изстрелват неща в космоса, което поражда проблема с космическите отпадъци, които отчаяно се нуждаят от почистване. Сега този слънчев феномен може да се справи с нарастващия боклук в космоса!
Източник: InterestingEngineering
