„Жените имат способността да бъдат като вятъра – динамични и непредсказуеми, но винаги насочени към успеха.“
Малала Юсафзаи
Рубриката „Жените лидери в бизнеса в България“ е посветена на нежната сила в света на бизнеса и предприемачеството у нас. В нея Ви разказваме вдъхновяващите истории на жените лидери в България, разкривайки техните тайни на успеха и подчертавайки неповторимата им роля за развитието на бизнес средата.
Днес гост в нашата рубрика е прекрасната Елиза Бакърджиева, директор „Управление на материали и логистика в авиацията“. Елиза е част от стратегическото ръководство на Луфтханза Техник София и вицепрезидент на Германо-Българската индустриално-търговска камара (AHK Bulgarien).
Елиза силно вярва, че хората са най-ценният ресурс и двигател на всеки бизнес, а авиационният сектор се очертава като една от индустриите на бъдещето, което тепърва ще разгръща своя потенциал.
Луфтханза Техник стъпва в България през 2007 г. и бързо се утвърждава като водещ център за основен ремонт и поддръжка на самолети. В София се намира и модерен логистичен хъб, който обслужва клиенти по целия свят. Днес в компанията работят над 1400 служители.
Здравейте, г-жо Бакърджиева! За нас е изключително удоволствие днес да сте наш гост. Разкажете ни за началото на Вашето пътуване в предизвикателния свят на бизнеса? Кой е водещият принцип, който изгради у Вас качествата на победител?
Моето пътуване в предизвикателния свят на бизнеса започна в международна компания като стажант. През годините имах възможността да опозная различни индустрии и да заемам разнообразни роли. Най-благодарна съм за това, че работата ми винаги е имала смисъл и съм била заобиколена от професионалисти, от които съм научила и продължавам да уча много. Мисля, че съм водена от принципа, когато не съм удовлетворена, да предприемам нещо сега, за да бъда успешна в бъдеще.
Какви уникални качества притежават жените в бизнеса, които често остават незабелязани или недооценени? Каква е тяхната роля за успеха и влиянието на жените в бизнеса?
По мои наблюдения често жените са подценявани заради качествата, които всъщност ги правят успешни лидери. Бих определила две като водещи такива. Едното е емпатията, а другото е емоционалната откритост (vulnerability). За съжаление и двете често се свързват със слабост и сякаш все още разбирането е, че стремежът към резултати и амбицията са взаимно изключващи се с тях. Емпатията не е да си мил с хората през цялото време, а да осъзнаваш, разбираш и уважаваш чувствата на другите – независимо дали печелиш или губиш. Аз силно вярвам, че тези качества са източник на сила, вдъхновяващи смелост и отговорност в лидерството. По мои наблюдения, лидерите, които имат смелостта да бъдат автентични, да признават, когато грешат, а не да проектират образ на съвършенството, по-лесно успяват да изградят доверие и силни взаимоотношения в екипите си. Като резултат от това, те успяват да създадат по-смислена и продуктивна среда, а това е основната предпоставка за успех и постигане на цели.
Стремежът към успех или страхът от провал – кой е по-силният мотиватор според Вас? Какви са Вашите дефиниции за успех и провал?
И двете, зависи от ситуацията, разбира се. За мен, най-важни са смелостта и вярата в смисъла на целта ти. Смелост да се стремиш постоянно към постижения, да се развиваш и да не се поддаваш на съмнение, че можеш да постигнеш успех. В контекста на лидерството, много често хората изчакват да видят дали един лидер е смел, преди да са готови да го последват и са много по-склонни да проявят смелост, когато техните лидери също го правят. Това ме мотивира.
Моята дефиниция за неуспех е изпитание, от което мога да науча и да ми помогне следващия път. А успех е всяка една постигната цел. Най-голямо удовлетворение ми носят успехите на хората, с които работя и които по някакъв начин съм вдъхновила.
Kакви ще са печелившите лидерски стратегии за управление в бъдеще? Какво е важно за Вас в ролята на лидер?
Аз силно вярвам в така нареченото вдъхновяващо или трансформационно лидерство. Мисля, че и сега и в бъдеще, лидерство, основано на взаимоотношения, ценности и етика, които наблягат на участието на хората чрез смисъл и вдъхновение, води до най-добри и устойчиви резултати. То се фокусира върху отговора на „защо“ тези дейности и задачи добавят стойност. Отговорност на лидерите е да формират визия и да вдъхновят екипите си. За мен най-важно е да създавам психологически безопасна работна атмосфера като основни приоритети са доверието, уважението и откритата комуникация. Това означава изграждането на култура, в която всеки член на екипа се чувства окуражен да изразява мнение и да поема рискове без страх от негативни последици.
Казват, че високото напрежение не просто не пречи на жените, а им помага да покажат истинската си сила и да заблестят още по-силно? Така ли е според Вас и каква е Вашата стратегия за справяне с предизвикателствата?
Мисля, че това е валидно и за мъжете, и за жените. Високото напрежение и дори в някои от случаите тревожността са катализатор на много сила и енергия, които водят до бързо справяне с предизвикателствата и често намиране на интересни и иновативни решения. Хубаво е да внимаваме с адреналина обаче. Все пак, ако високото напрежение е през цялото време, това крие рискове за дългосрочната ни мотивация и способности. Аз лично обичам предизвикателствата и знам, че ме увличат, но понякога се опитвам да забавя и да се насладя на по-спокойните моменти (когато е възможно).
Изследване публикувано от Harvard Business Review показва, че жените все още поемат по-голяма част от домашните задължения, което оказва въздействие върху тяхната професионална реализация. Каква е Вашата формула за постигане на баланс между професионалния и личен живот?
Не съм привърженик на понятието баланс между професионалния и личен живот тъй като по този начин често се създава усещането за разделение между двете и очакване за разпределено време по равно във всеки един момент. За мен лично това предизвиква повече стрес. Стремя се не толкова към баланс във времето, което прекарвам със семейството, приятелите си и в работа, колкото към качествените моменти и преживявания. Нямам формула, но винаги казвам, че в различните етапи от живота ни, имаме различен фокус и балансът е възможен само в дългосрочен план. Няма как всичко да е перфектно измерено във всеки един момент.
Мадлин Олбрайт казва, че „Има специално място в ада за жени, които не подкрепят други жени.“. Каква е ролята на менторството и взаимната подкрепа между жените в бизнеса за създаването на по-справедлива и равноправна работна среда, предоставяща нови възможности за реализация и развитие?
Имала съм късмета да получавам подкрепа от невероятни жени лидери и съм много благодарна за това. Винаги се опитвам да допринасям за реализацията на хората с потенциал около мен. Менторството, формално или неформално, е един много добър инструмент, който аз прилагам и мисля, че дава добър резултат. Отвъд менторството и не само на работа, важно е да използваме всяка възможност да се развиваме и да си помагаме. Създаването на предпоставки за реализация и развитие на лидери, ми носи най-голямо удовлетворение, а възможностите за това са безкрайни. Радваме се, че в България има толкова много компании, които предоставят напълно справедлива и равноправна работна среда за жени.
Каква е Вашата дефиниция за лидер в бизнеса?
Преди много години прочетох книгата „Лидерът, който нямаше титла“ на Робин Шарма. Горещо я препоръчвам на всички млади хора. Според Робин Шарма, титлата (длъжност, ранг, статус) дава много, но ако човек не полага усилия и разчита „на съдбата“, не може да очаква трайни във времето резултати. Аз определям като лидер всеки, който работи и се стреми да даде най-доброто от себе си, готов е да помага на хората около себе си и да ги вдъхновява да следват неговия пример.
Благодаря Ви за този разговор! В края какво послание бихте отправили към читателите на Лидер.БГ?
И аз благодаря! Пожелавам на всички читатели и на екипа на Лидер.БГ да са заобиколени от вдъхновяващи лидери и много успехи.
