След две поредни години на понижение през 2025 година индустрията в Европа показва признаци на възстановяване. Според новите данни на Евростат, през миналата година стойността на продадената промишлена продукция в Европейския съюз, измерена по постоянни цени, се увеличава с 2,9% спрямо резултатите от 2024 г.
Това е първото регистрирано годишно увеличение от 2022 г. насам – през 2023 г. показателят намалява с 1,5%, а през 2024 г. с още 1,9%.
В номинално изражение стойността на продадената промишлена продукция в ЕС достига 6,09 трлн. евро през 2025 г., спрямо 5,869 трлн. евро година по-рано.
При сравнението във времето обаче Евростат използва постоянни цени с база 2021 г., което премахва влиянието на инфлацията и позволява по-точно проследяване на реалната промяна в стойността на произведените и продадени промишлени стоки.
Хранителната индустрия отчита най-силно увеличение
Отделните производствени отрасли не показват еднакви признаци на възстановяване. Сред петте основни групи, разгледани от Евростат, най-голямо увеличение през 2025 г. отчита производството на хранителни продукти – 3,8% спрямо предходната година.
Дългосрочната тенденция в хранителната индустрия също е положителна. В сравнение с 2015 г. стойността на продадената продукция по постоянни цени е нараснала с 11,2%.
Производството на машини и оборудване се нарежда на второ място с увеличение от 3,3%, докато при автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата промяната е значително по-умерена – 0,6%.
Химическата и металообработващата промишленост остават под натиск
Въпреки че част от европейската индустрия подобрява представянето си, два от големите производствени сектори продължават да отчитат намаление.
При химикалите и химическите продукти стойността на продадената продукция намалява с 1,4%. Същото понижение е отчетено и при производството на метални изделия, без машини и оборудване.
Дългосрочната картина тук също не дава поводи за оптимизъм. Това са единствените две сред разглежданите основни производствени групи, при които Евростат отчита спад за последното десетилетие.
Смяна на посоката при производството в Европа
Проследяването на представянето на сектора на производството през последните 10 години показва доста голяма динамика. Между 2015 и 2018 г. стойността на продадената промишлена продукция постепенно се увеличава. През 2019 г. следва леко понижение, а пандемията предизвиква рязък спад през 2020 г.
През 2021 и 2022 г. всички основни групи промишлени дейности отново отчитат увеличение, последвано от две години на спад. Именно затова резултатът за 2025 г. има по-голямо значение от самите 2,9% – той прекъсва тенденцията от предходните две години.
И друг показател на Евростат свидетелства за промяна в посоката. Средногодишният индекс на индустриалното производство в ЕС се увеличава с 1,5% през 2025 г. спрямо 2024 г. Този индекс измерва изменението в обема на промишленото производство и е различен от стойността на продадената продукция, но също показва подобрение на европейската индустриална активност.
България не следва общоевропейската тенденция
Данните за България не са толкова положителни. Важно е да се направи ясно разграничение. Новите данни на Евростат за увеличението от 2,9% измерват стойността на продадената продукция по постоянни цени.
Актуалните данни за България, които позволяват да проследим развитието през отделните месеци, са от индекса на индустриалното производство, измерващ измененията в произведената продукция. Показател, по който ЕС също отчита увеличение от 1,5% спрямо предходната година.
Посоката на българската индустрия през 2025 г. е доста показателна. През втората половина на годината индустриалното производство у нас остава под нивата от съответните месеци на 2024 г. Понижението достига 8,4% през юли, 9% през август, 5,7% през септември, 7,5% през октомври, 9% през ноември и 6,7% през декември, според актуализираните данни на НСИ.
През декември България е и сред държавите с най-сериозно годишно понижение на индустриалното производство в ЕС. Като по-слабо представяне тогава отчитат единствено Словакия и Люксембург.
Така докато европейската индустрия като цяло започва да възстановява загубените позиции, България завършва 2025 г. със значително по-слаба индустриална динамика.
Натискът върху българската индустрия продължава и през 2026 г.
Първите месеци на тази година показват, че тенденцията от 2025 г. се запазва. През януари 2026 г. индустриалното производство в България е с 9,9% под нивото от година по-рано според актуализираните данни на НСИ, което нарежда страната отново сред държавите с най-силен спад в ЕС.
Данните на НСИ показват, че натискът продължава и през следващите месеци, макар движението да не е еднопосочно. През юни 2026 г. индустриалното производство остава с 2,5% под нивото от година по-рано, но зад общия спад се крият сериозни различия между отделните сектори. Преработващата промишленост нараства с 1,3%, докато добивната индустрия отчита спад от 49,1%.
Данните на Евростат за миналата година дават повод за известен оптимизъм, но не може да се говори за окончателно преодоляване на проблемите в европейската индустрия. Важно е да се проследи дали възстановяването ще продължи и през настоящата година, или отново ще последва период на спад.
Източници: Eurostat; Национален статистически институт (НСИ)
