Георги К. Първанов е управител на CTeam – компания за управление и развитие на човешките ресурси и член на УС на Българската Асоциация за управление на хора. Има 28 годишен опит в управлението на човешките ресурси.
Днес разговаряме с него за последните тенденции в HR, слабия летен сезон тази година и какви промени да очакваме на пазара на труда в България.
Здравейте, г-н Първанов! Радваме се, че отново сте наш гост. Все повече компании в България наемат чуждестранни работници от страни извън ЕС. Какво е мнението Ви за тази тенденция и крие ли тя някакви рискове в себе си?
Преди една фирма да тръгне по този път, трябва добре да помисли дали и как може да бъде по-конкурентна в задържането на сегашния си персонал или в привличане на нови служители. Или най-просто казано дали няма да й е по-изгодно да повишите заплатите на настоящите си служители със 100-150-200 лв? Ако все пак дадена компания твърдо е решила да предприеме тази крачка, препоръчваме да опита в началото с малка група от 2-3-5 максимум 10 човека, и да проследи как ще повлияе това на работния процес.
Минусът при наемането на чуждестранни работници е, че компанията има ангажимента да осигури еднократно транспорта от съответната страна, специална застраховка, както и жилище, а плюсът е, че пристигащите обикновено са изцяло отдадени на работа си.
Какво бихте посъветвали хора, които заемат топ мениджърска позиция и се колебаят дали сега е добър момент за промяна на компанията или сферата на развитие?
Моята препоръка е да направят това не по-късно от края на септември/ началото на октомври, или да останат на сегашната си позиция поне до края на пролетта.
Има индикации за начало на рецесия в Германия, Италия и други ключови пазари. Какво би могло да помогне на българския пазар на труда да остане стабилен в този предизвикателен момент?
Трябва да се заложи на устойчиво и ориентирано към реформи управление; агресивно привличане на чужди и вътрешни инвестиции, със съответни incentives; осъвременяване на законодателството; прозрачно и бързо усвояване на новите грантови схеми, включително по Плана за възстановяване, ще помогнат да държим нивата на безработицата ниски и да осигурим бърза реализация на търсещите работа.
Хотелиери и ресторантьори се оплакват от летния сезон тази година. Какво да правим със следващия летен сезон, за да променим ситуацията?
Тази година сезонът действително е много слаб и се вижда сериозен отлив на български туристи от нашето Черноморие. Причините са в обедняването на българина, изтъняването на средната класа и избирането на чужди дестинации, основно Гърция и Турция. Дори и там, където привидно има много автомобили, платената зона на плажа е полупразна и много от туристите се хранят там, където са отседнали, а не в заведения. Необходимо е да се вземат спешни мерки, включително подобряване на обслужването, грантове за обучение на персонала, ваучери от държавата за отдих в страната и засилена реклама.
Все повече хора в LinkedIn са се отбелязали като open to work, особено в IT и crypto сектора, какво се случва? Има ли място за притеснение?
От известно време LinkedIn активно насърчава потребителите си да сложат надпис на профилната си снимка, че търсят нова работа или наемат хора. Това оставя визуалното впечатление, че много повече хора са без работа. Реално пазарът на труда остава относително спокоен, продължава да има над 200 000 отворени позиции в България, но се забелязва траен, макар и с бавни темпове, спад на броя на търсените позиции.
Много младежи под 18 години искат да работят през лятото или да започнат някъде стаж, включително и по време на учебната година. Какво трябва да се направи, за да се улесни този процес за тях?
Трайна тенденция от поне две години е деца под 18 г., и дори на 14–15 г. да търсят стаж или работа, и то не само през ваканциите. Те искат да са по-самостоятелни, и да подпомагат семейния бюджет. Необходими са разрешителни от Инспекция по труда и родителите. Важно е да кажем, че в много от големите мултинационални фирми за момента е забранено да работят служители под 18 г., забрана, която очаквам скоро да отпадне.
От есента дигитална трудова книжка ще стане факт. Какви други промени предстоят в посока дигитализация и законодателство?
Това е една добра стъпка в правилната посока. Предстои да усетим ефекта от новата директива за Whistle blowing, както и от приетия в Търговският закон нов тип дружество с променлив капитал. Необходимо е да се подобри законодателството за временна и гъвкава заетост, за внос на кадри от трети страни, изцяло да се дигитализира комуникацията и отчетността с Инспекцията по труда, Агенция по заетостта и другите държавни органи. На хоризонта се очертават и конституционни промени.
От години слушаме, че най-голямото желание на държавата е да осигури такива условия на работа и възможности за развитие, че да стимулира българите в чужбина да се върнат обратно. Какви са Вашите наблюдения, връщат ли се българите от чужбина?
Ковид кризата и дистанционната работа спомогна над 80,000 от българите, които се върнаха в страната, да останат трайно. На събитията на Bulgaria Wants You в Мюнхен и Лондон, както и в ежедневната ми работа се забелязва трайна тенденция за връщане на българи от чужбина. Няколко десетки хиляди българи са в готовност да се завърнат, стига да имат добра оферта за работа или възможност за бизнес.
Завръщат се българи не само от традиционни дестинации с голяма диаспора, но и от Южна Африка, Аржентина, Австралия. На рождения ми ден (4-ти ноември) предстои голям кариерен форум във Виена, където ще дойдат и българи от Унгария и Словакия.
Ще завърша с по-забавна информация, дори най-известните български гадатели Преподобна Стойна, Слава Севрюкова, дядо Влайчо и Ванга съветват българите да се върнат до 2025-2030 г.
