Спътниковите снимки могат да покажат загубата на вода по начин, по който статистическите данни често не успяват. По целия свят реките, езерата, язовирите и влажните зони се променят под въздействието на сушата, повишаващите се температури, отклоняването на водите и нарастващото търсене от страна на хората, селскостопанските дейности и градовете.
В някои случаи намаляването настъпва бавно. В други – познати водни обекти са почти изчезнали в рамките на няколко десетилетия.
От речните мрежи в Южна Америка до високопланинските езера в Боливия и язовирите в американския Запад – тези места показват колко бързо може да се промени един пейзаж, когато водата започне да се оттегля.
Река Парана, Аржентина
С дължина около 3 030 мили (4 900 км) река Парана е втората по дължина река в Южна Америка след Амазонка. Тя е и важен търговски път за региона, който свързва Бразилия, Парагвай и Аржентина.
Сателитни снимки от 1990 и 2026 г. показват мащаба на промяната в близост до пристанището на Росарио. След години на суша нивото на водата е спаднало значително, оставяйки големи участъци от речното корито оголени и водейки до образуването на нови острови в руслото на реката.
Езерото Поопо, Боливия
Езерото Поопо някога е било второто по големина езеро в Боливия. Разположено на 3 700 метра (12 000 фута) надморска височина, то се е простирало на площ от около 1 000 квадратни километра (390 квадратни мили) и е осигурявало прехрана както на риболовците, така и на коренните общности на уру.
Сателитни изображения от 1984 и 2020 година показват колко драстично се е свило езерото. Това, което някога е било едно от големите високопланински езера, днес е почти напълно пресъхнало.
Комбинацията от отклоняване на водните потоци, продължителна суша и повишаващи се температури е превърнала голяма част от езерото в солена равнина. Изчезването му е нанесло тежък удар и върху местния риболов, както и върху поминъка на общностите, които са зависели от неговите води.
Езерото Нгами, Ботсвана
Езерото Нгами се намира в югозападния край на делтата Окаванго в Ботсвана. Размерът му винаги е зависел силно от водите, които постъпват от по-широката система на Окаванго, което означава, че то може да се променя между състояние на влажни зони и почти пресъхнало езеро.
Сателитни изображения от 1984 и 2020 година показват колко чувствително е езерото към тези промени. Силни засушавания и нередовен приток на вода от горните течения са го довели до почти пълно изчезване в най-ниската му точка.
Лагуна де Акулео, Чили
Лагуна де Акулео, в Пайне близо до Сантяго, някога е била добре известно езеро за отдих и важен местен водоем.
Спътниковите снимки от 2007 и 2026 г. показват драматична трансформация. Лагуната, която преди е привличала посетители и поддържала близките общности, до голяма степен е пресъхнала.
Нейният упадък се свързва с продължителната суша и недостига на вода, което я превръща в един от най-ярките примери в Чили за изчезващо езеро през последните десетилетия.
Езерото Урмия, Иран
Езерото Урмия в северозападната част на Иран е било известно като най-голямото соленоводно езеро в Близкия Изток. През 90-те години на миналия век площта му е била близо 6 000 кв. км (2 300 кв. мили). Днес площта му е намаляла до около 581 кв. км (224 кв. мили), което е по-малко от 10 процента от предишния му размер.
Намаляването на площта на езерото не се дължи на един-единствен фактор. Последователни суши, използването на вода за селскостопански нужди, отклоняването на реки и извличането на подпочвени води – всичко това е допринесло за намаляването му.
Блатата Ал-Чибаиш, Ирак
Блатата Ал-Чибаиш в южния Ирак са част от по-обширните Месопотамски влажни зони – обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, захранван от реките Тигър и Ефрат.
Те са сред най-важните влажни екосистеми в Близкия изток. Сателитните снимки от 1984 и 2020 г. обаче показват, че с течение на времето районът се е променил значително.
Амбовомбе, Мадагаскар
Амбовомбе се намира в южната част на Мадагаскар — регион, известен със сериозните суши и климатичните предизвикателства.
Спътниковите снимки от 1985 и 2020 г. сочат дълбока екологична криза в района. Годините на суша, повишаващите се температури, червените пясъчни бури и оскъдните валежи са нанесли сериозни щети на водните източници и земеделските земи.
Последиците за хората, които живеят там, са тежки. Селското стопанство за собствени нужди и животновъдството са пострадали, което допълнително утежнява трудностите и принудителното преселване в целия регион.
Езерото Фагибине, Мали
Езерото Фагибине се намира близо до границата на Сахара в северната част на Мали. В миналото то се е захранвало с вода от река Нигер.
Сателитни снимки от 1984 до 2020 г. показват колко много се е смалило езерото. По-малкото наводнения, сушата и натрупването на седименти са оставили голяма част от басейна суха.
Изсъхването на езерото също така е ускорило опустиняването в района. За близките общности това е довело до загуба на достъп до вода, пасища и традиционни източници на прехрана.
Езерото Мийд, Съединени щати
Езерото Мийд се намира по границата между Невада и Аризона и е най-големият по обем язовир в Съединените щати.
Създадено след построяването на язовир „Хувър“ на река Колорадо през 30-те години на миналия век, то е снабдявало с вода милиони хора в югозападната част на САЩ и в части от Мексико.
Сателитните снимки от 1984 и 2020 г. показват колко рязко е намалял обемът на язовира.
Предупреждение, вписано в пейзажа
Тези снимки не са просто документиране на намаляващите езера и реки. Те показват как загубата на вода може да промени из основи екосистемите, икономиките и общностите за кратък период от време.
Някои места все още могат да се възстановят, ако условията се подобрят и водата се управлява по-внимателно. Други обаче вече са се променили толкова дълбоко, че обратното възстановяване на нанесените щети може да се окаже практически невъзможно.
Източник: InterestingEngineering
