Морските течения на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) са жизненоважни за транспортирането на топлина от тропиците до Северното полукълбо, но нови изследвания показват, че изменението на климата може да изведе AMOC от действие много по-рано, отколкото се очакваше.
Това може да има дълбоки, мащабни въздействия върху планетата по отношение на метеорологичните модели, непрекъснатите земеделски практики, биологичното разнообразие и икономическата стабилност в обширните области на света, на които AMOC влияе.
Проблемът е в скоростта, с която Земята се затопля и топи леда в Арктика: според новите модели на изследователите, тази скорост на повишаване на температурата означава, че рискът от достигане на преломната точка, която да доведе до спиране на AMOC, сега е спешна грижа .
„Това е тревожна новина“, казва физикът Йоханес Ломан от университета в Копенхаген в Дания. „Защото ако това е вярно, това намалява нашето безопасно оперативно пространство.“ Ломан и неговият колега Питър Дитлевсен адаптират съществуващ модел на изменението на климата в океана, за да изследват последиците от увеличения процент на постъпване на сладка вода в Северния Атлантически океан, следствие от бързото топене на ледените покривки на Гренландия.
Моделът показа, че по-бързата скорост на промяна може да спре AMOC много по-рано. Най-важното е скоростта, с която настъпва промяна, а не конкретен праг – и след като достигне връхната точка, връщане назад няма.
С други думи, скоростта, с която изтласкваме парниковите газове и топим лед в Гренландия, ни оставя много малко пространство за маневриране, когато става въпрос за защита на климатичните системи, които държат глобалните метеорологични модели под контрол. Същият проблем може да застраши и други климатични подсистеми по света, казват изследователите.
„Тези точки на преобръщане са показани по-рано в климатични модели, където стопената вода се въвежда много бавно в океана“, каза Ломан пред Molly Taft в Gizmodo. „В действителност увеличаването на стопената вода от Гренландия се ускорява и не може да се счита за бавно.“
AMOC работи като гигантски конвейер с морска вода, преразпределящ водата и топлината около Северното полукълбо, тъй като температурата, солеността и относителното тегло на водата варират. Това е част от причината европейските зими да са сравнително меки, дори на по-високи географски ширини.
Въпреки че не е ясно къде точно е преломната точка на AMOC, се забелязва забавяне през последните години и това ново проучване предполага, че колкото по-бързо става изменението на климата, толкова по-голям е рискът за тези течения. Притокът на студена сладка вода от Гренландия вероятно ще спре разпространението на топлата вода на север, смятат учените.
Моделирането на изменението на климата е невероятно сложно, като се вземат предвид много фактори, а самите Ломан и Дитлевсен признават, че има още много работа.
Те обаче се надяват, че това ще напомни колко спешни са действията по отношение на климатичната криза сега: нашите цели за намаляване на емисиите на парникови газове трябва да бъдат възможно най-амбициозни, какъвто и да е сценарият, който в крайна сметка ще се развие в Северния Атлантик. Вероятно нямаме право на грешка.
„Поради хаотичната динамика на сложните системи няма точно дефинирана критична скорост на промяна на параметрите, което силно ограничава предсказуемостта на дългосрочното поведение“, пишат изследователите в своя доклад.
Изследването е публикувано в PNAS.
Видео NASA (Ocean Circulation Plays an Important Role in Absorbing Carbon from the Atmosphere):
Източник: ScienceAlert
