Губернатор на индийски щат предлага награда от 1 милион долара на всеки, който може да докаже по категоричен начин, че е разчел писмеността на цивилизацията от долината на Инд.
Едно от най-старите градски общества в историята, хората от долината на Инд, или Харапа, започват да строят селища в долината на река Инд в Пакистан/Индия преди 5500 години.
Те са оставили след себе си писменост и език, които все още не са разшифровани, а М. К. Сталин, главният министър (еквивалент на губернатор в САЩ) на Тамил Наду, предлага огромна награда на всеки кодоразбивач, който успее да направи това.
Г-н Сталин обявява наградата, след като неотдавнашна научна публикация свърза различни графити, открити върху древна тамилска керамика, с харапската писменост и смята, че може да има връзка между тези две древни земи.
Ако това е така, то би било почти толкова забележително откритие, колкото и способността да се разчитат различните печати и символи върху харапските артефакти, тъй като Тамил Наду е най-южният щат на индийския субконтинент, на хиляди километри от сърцето на Харапа.
Многобройни са усилията на учени лингвисти да се опитат да разберат как се чете езикът, но всички те са неуспешни. Според BBC много съвременни ИТ специалисти и пионери в областта на изкуствения интелект се свързват с управата на Тамил Наду, твърдейки, че са разгадали кода, така да се каже, но учените се съмняват, че само машинното обучение и алгоритмите могат да постигнат някакъв напредък.
Общата изследователска база наброява около 4000 надписани или подпечатани артефакти от керамика, пясъчник и мед, които се състоят от около 68 символа. Повечето от тях съдържат само много кратки надписи – между 5 и 6 символа, като най-дългият е с дължина 34 символа.
Означава ли тази краткост, че харапската писменост е логографска, като например китайските или египетските йероглифи? Някои се опитват да свържат харапската писменост с шумерската или дори с по-неизвестни писмени системи като протоеламската, но според учени, публикували в началото на XXI в., все още няма съществена връзка между харапската и която и да е друга писменост.
Това не е непременно необичайно в историята, тъй като много общества са изобретявали свои собствени писмени системи и изследователите вероятно с удоволствие биха допуснали, че харапаните са направили същото. Само че без преводен документ, какъвто е известният Розетски камък, да се приеме това означава да се приеме, че в момента няма начин да се разчете; а къде е забавлението в това?
В историята на лингвистиката учените често са се опитвали да разберат дали древните писмени системи са били печатни версии, съответстващи на говоримия език на обществото, или са били чисто писмени системи.
Всички тези и други въпроси стоят пред всички безстрашни техници, археолози и учени, които искат да се опитат да грабнат наградата от 1 млн. долара, както и честта да разрешат една от най-големите загадки в човешката комуникация.
Парични награди, древни документи и изкуствен интелект се появяват в новините и миналата година, когато технологичен предприемач от Силициевата долина предложи 750 000 долара на всеки, който успее да разбере как да дешифрира карбонизирани свитъци от библиотека в римския град Помпей.
Затрупани под планини от пепел, те са били запазени, но всеки опит за разгръщането им води до моментално разрушаване на документите.
Трима млади ученици си поделят наградата за това, че постигат различни успехи в разпознаването на гръцките текстове от изгорелия папирус.
Отделен лингвистичен екип, който проучва декодираните текстове, предоставя това изречение – от епикурейски философ, писал преди почти 2000 години: „…както и в случая с храната, ние не вярваме веднага, че нещата, които са оскъдни, са абсолютно по-приятни от тези, които са в изобилие.“
Източник: GoodNewsNetwork
