Полевите биолози и ентусиастите на животните с нетърпение очакват изстрелването на революционна космическа система, известна като ICARUS (Международно сътрудничество за изследване на животни, използващо космоса). Очаква се системата да стартира някъде през 2025 г.
Тази инициатива има за цел да създаде „интернет на животните“, глобална мрежа от диви животни, носещи сензори, която ще предложи безпрецедентни прозрения за скритите природни феномени на планетата.
Целта е да се разрешат мистерии като това как гърбатите китове пътуват през огромните океани, предизвикателствата, пред които са изправени малките морски костенурки в опасни води, и озадачаващото поведение на снежните леопарди, живеещи в отдалечените хималайски планини.
„За първи път ще бъде възможно да се определи местоположението и движението на животно в реално време и в голям мащаб с хиляди животни“, се твърди на уебсайта на ICARUS.
Използване на съвременни технологии
В рамките на тази инициатива учените ще прикрепят малки устройства за проследяване, захранвани от слънчева енергия, към различни животни и дори неодушевени обекти, като ледници и океански отпадъци.
Тези леки сензори, някои тежащи по-малко от кламер, ще бъдат част от глобална мрежа, насочена към наблюдение на движенията и поведението на дивите животни от космоса.
Чрез проследяването на хиляди маркирани животни учените се надяват да получат по-задълбочено разбиране за факторите, които влияят върху популациите на животните и екосистемите по света.
„Предавателите ще могат да кажат на учените много от това, което преди са установявали само след часове наблюдение“, се казва на уебсайта на ICARUS.
От следващата година проектът ICARUS планира да изстреля приемници на пет евтини, миниатюрни спътника, известни като CubeSats, като използва частни компании за изстрелване.
„Докато предавателите записват данните и ги предават в реално време чрез спътниците, изследователят в определени случаи се намира на хиляди километри от тях в своята изследователска лаборатория и може веднага да започне да анализира резултатите от измерванията“, се подчертава в проекта.
Ползи извън дивата природа
Трябва да се отбележи, че ползите от „интернета на животните“ не се ограничават само до дивата природа. Малките предаватели записват и фактори на околната среда като температура на въздуха, въздушно налягане и скорост на вятъра.
„Като комбинираме проследяването на животните с наблюденията на Земята (дистанционно наблюдение), като например температурата и промените в растителността, можем да преценим как може да се промени движението на животните при промяна на климата. Взети заедно, проследяването на животни може да даде по-добра информация за изследванията на биоразнообразието“, обясняват от НАСА, като същевременно подчертават важността на проследяването на животни.
Иновативното използване на сателитни приемници в новата система не само разширява географския обхват на проследяването на животни, но и значително разширява обхвата на видовете, които могат да бъдат изследвани.
Таговете в тази система ще дадат на учените съвсем ново ниво на разбиране за поведението на животните. Те изпращат на всеки час актуална информация за това колко енергия използва животното и следят неща като времето около него.
Тези данни ще предоставят на изследователите богата информация, например за нивата на стрес на животните и поведението им в определена среда.
Демократизиране на екологичните изследвания
Спътниковите технологии и технологиите за дистанционно наблюдение предлагат изключително важна информация, свързана с изучаването на движението на животните, като например данни за наличието на храна и температурни условия, като например температурата на морската повърхност.
„Свързването на тези набори от данни от дистанционни изследвания с телеметрията на животните е важен начин, по който учените могат да разберат как околната среда влияе върху поведението на животните и как тези взаимоотношения могат да се променят в бъдеще при глобални промени в околната среда“, подчертава НАСА.
„Интернет на животните“ също така има потенциала да демократизира екологията и биологията, изравнявайки условията на конкуренция, така че изследователите, работещи с по-малки бюджети или с по-малко известни видове, да имат достъп до същия вид информация за движенията и поведението на животните.
Трябва да се отбележи, че концепцията за „интернет на животните“ е плод на въображението на немския орнитолог Мартин Викелски.
Изследователите се надяват, че данните от ICARUS могат да помогнат за определяне на ефективни стратегии за опазване и идентифициране на критични зони в ландшафта, където животните са изправени пред предизвикателства.
Източник: InterestingEngineering
