Vassallo et al.
Ново революционно проучване проследява историята на първия документиран фиксиран костен зъбен мост, откриван в Португалия. Артефактът, намерен в Порто, разкрива как е изглеждала стоматологичната помощ в страната през XIX век.
Извадена от човешки череп, костната конструкция е с дължина 24 милиметра, ширина 6 милиметра и височина 12 милиметра. Тя е оформена като три U-образни зъба с увеличаващ се размер. По отворите в двата края се предполага, че мостът е бил закрепван с връзки. Особено любопитен е монтираният в горния десен ъгъл загадъчен кубичен елемент на основата на олово.
Използвайки различни техники, изследователите успяват да изследват моста, без да го повредят, което им позволява да оценят как хората от 19-ти век са се справяли със загубата на зъби, преди модерната стоматология. Макар да са откривани и други зъбни протези, този конкретен мост е изключително рядка находка в историята на денталната медицина.
Скъпоструваща стоматологична намеса
Протезата е открита в погребение от началото на XIX век в болница в Порто. Смята се, че е принадлежала на млада жена, макар изследователите да не могат да потвърдят това със сигурност. Ясно е обаче, че човекът, на който е принадлежала, е търсел начин да се справи със загубата на зъби.
Горната челюст показва признаци на сериозна загуба на зъби именно там, където учените откриват медицинското приспособление. То е изработено от кост на животно от семейство Bovidae, към което спадат говедата и бизоните. Според изследователите обаче, предвид търговските връзки по онова време, е възможно материалът да е произхождал и от африканска антилопа.
За какво е служил?
За да разберат това, изследователите използват микрокомпютърна томография (micro-CT), рентгенова дифракция и зооархеология чрез масспектрометрия (ZooMS).
„Биоантропологичният анализ на този човек не разкри доказателства за причината за смъртта. Също така няма данни стоматологичната патология да е свързана с нея“, посочват изследователите, цитирани от Phys.
Според анализа мостът вероятно е бил поставен върху долните десни резци и кучешки зъби. Учените предполагат, че е можел да подпомага дъвченето, но по-скоро е изпълнявал козметична функция – прикривал липсващи или увредени предни зъби. Възможно е също така да е подобрявал говора, като е запълвал празнините в зъбната редица, съобщава Archaeology News.
Рядък момент в историята на стоматологията
Изследователите не откриват сходни устройства в медицинската литература, макар да съществуват отделни примери, изработени дори от злато. Подобни стоматологични интервенции по онова време обаче са изисквали значителни ресурси, което подсказва, че става дума за човек с достатъчно възможности да си позволи както естетично, така и функционално лечение.
Макар да са известни и други стоматологични протези – като зъбна телена лигатура от края на XV век и протеза от слонова кост от XVI–XVII век – по-усъвършенствани версии започват да се появяват едва през XIX и XX век. В този смисъл находката от Порто спада към рядка група артефакти, които разширяват знанията ни за развитието на стоматологията в Португалия.
Пълното изследване е публикувано в International Journal of Osteoarchaeology.
Източник: InterestingEngineering
