Изследователи от Мичиганския университет може би са открили нов геоложки механизъм за създаване на златни залежи на Земята. Тази нова теория съчетава числено моделиране с полеви наблюдения и може да бъде използвана за подпомагане на бъдещи усилия за проучване на злато.
Златото е един от най-редките метали на Земята, но се оказва, че то не е толкова рядко, колкото може би ни се е струвало. Други елементи, като например оловото, може би са по-редки.
Но уловката е, че по-голямата част от златото на Земята е заключена в мантията. Златото обикновено е концентрирано във вулканични или магмени скали на повърхността (където можем да стигнем до него).
Отдавна се спори как златото се пренася масово от мантията до повърхността на Земята, за да образува пластове. Едно ново изследване обаче може би най-накрая е намерило поне един механизъм, който да го обясни.
Хълмове има злато
Тайната съставка, така да се каже, може да е сяра. Според екипа специфичните видове сяра се образуват при високо налягане и температура, които се намират на десетки километри под активните вулкани по света.
Изглежда, че този уникален вид сяра привлича златото да напусне мантията и да влезе в магмата, която след това може да бъде транспортирана до повърхността на Земята. Тази идея се основава на предишни знания, че златото обича да образува връзки с два или три серни атома, ако му се отдаде възможност.
Именно този т.нар. златно-трисерен комплекс е в основата на новопредложения термодинамичен модел за образуване на златни руди. Това е особено важно, тъй като златото, като много инертно, ще остане в мантията, ако не бъде „принудено“ да я напусне.
Идеята е, че ако се въведе течност, богата на сяра, златото образува този златно-серен комплекс, превръщайки го в доста подвижно (особено в повечето участъци на мантията). Веднъж попаднало в магмата, златото си проправя път нагоре, за да образува богати на злато пластове, които по-късно можем да добиваме и преработваме.
Зад този нов механизъм стоят тектонските субдукционни зони. Това са области от кората на планетата, където една плоча „потъва“ под друга.
Обикновено това включва границите на плочите между „тежката“ океанска кора и „по-леката“ континентална кора, макар и не винаги. На тези места земната мантия е по-вероятно да бъде изложена на условия, при които най-вероятно ще достигне повърхността.
Сярата е от ключово значение
Тъй като плочата, която потъва се разтопява при екстремните температури на мантията, това осигурява идеалните условия и материали (а именно богати на сяра флуиди) за образуване на златоносна магма.
„На всички континенти около Тихия океан, от Нова Зеландия до Индонезия, Филипините, Япония, Русия, Аляска, западната част на Съединените щати и Канада, чак до Чили, има много активни вулкани“, обяснява Адам Саймън, професор по науки за Земята и околната среда в Университета на Масачузетс и съавтор на изследването, пред Forbes.
„Всички активни вулкани се формират над или в среда на субдукционна зона. Същите видове процеси, които водят до вулканични изригвания, са тези, които формират златни находища“, добавя той.
„Тези резултати осигуряват солидно разбиране за това какво кара определени зони на субдукция да произвеждат богати на злато рудни находища. Комбинирането на резултатите от това проучване със съществуващите изследвания в крайна сметка подобрява разбирането ни за това как се формират златните находища и може да окаже положително въздействие върху проучванията“, заключава той.
Можете да видите проучването в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: InterestingEngineering
