Руската инвазия в Украйна беше широко осъдена за нейната неоправдана агресия. По-малко обсъждана е отбранителната индустрия за почти половин трилион долара (£381 милиарда), която доставя оръжията и на двете страни, както и значителните печалби, които прави в резултат на това.
Конфликтът вече отбеляза огромен ръст в разходите за отбрана. ЕС обяви, че ще закупи и достави 450 милиона евро (375 милиона британски лири) оръжия на Украйна, докато САЩ обещаха 350 милиона долара военна помощ в допълнение към над 90 тона военни доставки и 650 милиона долара за миналата година.
Взети заедно, САЩ и НАТО изпратиха 17 000 противотанкови оръжия и 2 000 зенитни ракети Stinger, например. Международна коалиция от нации също охотно въоръжава украинската съпротива, включително Обединеното кралство, Австралия, Турция и Канада.
Това е добре дошло за най-големите отбранителни фирми в света. Ето няколко примера, Raytheon произвежда ракетите Stinger, а съвместно с Lockheed Martin произвежда противотанковите ракети Javelin, доставяни от САЩ и Естония. Акциите на Lockheed и Raytheon са се повишили съответно с около 16% и 3% след инвазията.
Акциите на BAE Systems, най-големият играч в Обединеното кралство и Европа, е нараснал с 26%. От петте най-добри изпълнители в света по приходи, само Boeing отбелязва загуби, заради наред други причини.
Възможността чука на вратата
Преди конфликта водещите западни оръжейни компании информират инвеститорите за вероятно увеличение на печалбите им. Грегъри Дж. Хейс, главен изпълнителен директор на американския отбранителен гигант Raytheon, заяви на 25 януари при обявяване на печалбите:
„Трябва само да погледнем миналата седмица, където видяхме атаката с дронове в ОАЕ… И, разбира се, напрежението в Източна Европа, напрежението в Южнокитайско море, всички тези неща оказват натиск върху някои от разходите за отбрана там. Така че напълно очаквам, че ще видим някаква полза от това.“
Още тогава се предвижда глобалната отбранителна индустрия да нарасне със 7% през 2022 г.
Отбранителните компании се облагодетелстват по няколко начина. Освен че директно продават оръжия на воюващите страни и доставят на други страни, които даряват оръжие на Украйна, ще се появи допълнително търсене от страни като Германия и Дания, които заявиха, че ще увеличат разходите си за отбрана.
Цялостната индустрия е глобална по обхват. САЩ са световният лидер с 37% от всички продажби на оръжие от 2016-2020 г. Следва Русия с 20%, следвана от Франция (8%), Германия (6%) и Китай (5%).
Освен първите пет износители има и много други потенциални бенефициенти в тази война. Турция се противопостави на руските предупреждения и настоя да снабди Украйна с оръжия, включително високотехнологични дронове – голяма полза за собствената й отбранителна индустрия, която доставя близо 1% от световния пазар.
И тъй като Израел се радва на около 3% от глобалните продажби, един от неговите вестници наскоро публикува статия, която гласи: „Ранният победител в инвазията на Русия: Израелската отбранителна индустрия“.
Що се отнася до Русия, тя изгражда собствена индустрия в отговор на западните санкции от 2014 г. Правителството въвежда мащабна програма за заместване на вноса, за да намали зависимостта си от чуждестранни оръжия и опит, както и да увеличи продажбите си.
Като вторият по големина износител на оръжие Русия е насочена към редица международни клиенти. Неговият износ на оръжие наистина е спаднал с 22% между 2016-2020 г., но това се дължи главно на 53% намаление на продажбите за Индия. В същото време Русия драстично увеличава продажбите си за страни като Китай, Алжир и Египет.
Според бюджетен доклад на Конгреса на САЩ: „руското оръжие може да е по-евтино и по-лесно за експлоатация и поддръжка в сравнение със западните системи“.
Най-големите руски отбранителни фирми са производителят на ракети Алмаз-Антей (обем на продажбите 6,6 милиарда долара), United Aircraft Corp (4,6 милиарда долара) и United Shipbuilding Corp (4,5 милиарда долара).
Какво може да се направи
Западът и Русия споделят дълбок военноиндустриален комплекс. Те разчитат, позволяват и са повлияни от огромната си оръжейна индустрия. Това е подсилено от по-новите високотехнологични офанзивни възможности – от дронове до сложни автономни оръжейни системи, управлявани от изкуствен интелект. А за да има печалба оръжейната индустрия, са нужни конфликти.
Ако крайната цел е деескалация и устойчив мир, има нужда от сериозен процес на атакуване на икономическите първопричини за тази военна агресия.
След случващото се в Украйна трябва да проучим начини за ограничаване на силата и влиянието на тази индустрия. Това може да включва международни споразумения за ограничаване на продажбата на специфични оръжия, многостранна подкрепа за страни, които се ангажират да намалят своята отбранителна индустрия, и санкциониране на оръжейни компании, които лобират за увеличаване на военните разходи.
Ясно е, че няма лесен отговор и това няма да се случи за една нощ, но е наложително да признаем като международна общност, че дълготрайният мир е невъзможен без да се елиминира възможно най-много производството и продажбата на оръжия като доходоносна икономическа индустрия.
Вижте цялата статия в The Conversation.
