Автор: Радина Иванова
Томас Едисон, магьосникът на електричеството, и Хенри Форд, бащата на автомобилната индустрия, са били не просто колеги, те са създали едно от най-вдъхновяващите приятелства в историята.
През 1891 г. Хенри Форд става млад инженер в компанията на Томас Едисон в Детройт. Скоро е повишен в Главен инженер, което му дава достатъчно време и средства, за да се посвети на личните си експерименти по разработка на двигател с вътрешно горене.
През 1896 г. Томас Едисън работи върху идея за проектиране на кола. Тогава той чува, че един млад мъж, назначен в неговата компания, също работи над нов експериментален модел за подобна кола. Запознават се на фирмено парти в Ню Йорк и Едисон се впечатлява от идеята на Форд за кола с бензин.
Макар, че самият Едисон е привърженик на електричеството като източник на енергия, той искрено насърчава Форд с думите: „Млади човече, това е страхотно! Това е голяма работата! Имаш подкрепата ми! Мисля, че си на път да създадеш нещо велико! Насърчавам те да продължиш! Работи, търси, занимавай се, а аз съм до теб и зад теб!“
Това окуражаване играе ключова роля за Форд, който впоследствие създава Ford Motor Company и освен, че забогатява, той променя автомобилната индустрия със своя Ford модел T.
Форд въвежда движеща се поточна линия през 1913 г. в своята фабрика, която става първата успешна система за масово производство на автомобили, с която намалява времето за сглобяване на един автомобил – от 12 часа на по-малко от 2 часа.
Хенри Форд завинаги променя мащабите на индустриалното производство и превръща автомобила в достъпен и практичен продукт за масите и завинаги променя начина на живот на много хора.
Томас Едисон и Хенри Форд имали различни визии за автомобилния транспорт – Едисон залагал на електрическите коли, докато Форд вярвал в бензиновите двигатели заради тяхната по-голяма практичност. Въпреки тези различия, те се уважавали и си помагали.
Интересен факт е, че първият двигател на Хенри Форд е конструиран върху дървена кухненска маса в дома му. Точно това е и двигателят, който той монтира в шаси, задвижвано от четири колела. А приятелят му Томас Едисон му помагал в развитието на електрическата система на автомобила. И това бил първият автомобил Форд.
С течение на времето Едисон и Форд развиват дълбоко приятелство. През 1914 г, лабораторията и фабриката на Томас Едисон изгарят. Тогава Едисон е на 67 години. Пожарът нанася огромни щети, толкова големи, че застрахователната полица не успява да ги покрие.
Бързата реакция на Хенри Форд е да му предостави чек за 750 000 долара, с обещание за още помощ, ако е необходима. Малко след това Форд си купува къща близо до дома на Едисон, за да бъдат по-близо един до друг и да прекарват време заедно в обсъждане на нови идеи.
Когато Едисон по-късно е прикован към инвалидна количка, Форд също се снабдява с такава, за да могат двамата приятели да се състезават.
В началото Томас Едисън е човекът, който вдъхновява Хенри Форд да повярва в себе си, което пък му печели приятел за цял живот!
Двамата си остават близки приятели до края на живота на Едисон през 1931 г. Когато Едисон е на смъртно легло, Форд моли неговото семейство да съхрани последния му дъх в епруветка, която се пази и до днес като реликва от близостта им и символ на тяхната обща страст към изобретенията и прогреса.
На 7-ми април 1947 година, Хенри Форд умира в своя дом в Диърборн, на 83-годишна възраст. Интересен факт е, че точно в часа на неговата смърт огромни наводнения от река Роудж Ривър прекъсват електрозахранването.
В ерата на парната машина и конските каруци двама гении-визионери си поставят една цел — да променят света. Томас Едисон, магьосникът на електричеството, с необузданата си лудост по експериментите и 1093 патента, и Хенри Форд, бащата на автомобилната индустрия, със своята страст към ефективността, създават историята за най-вдъхновяващото приятелство и взаимна подкрепа.
Тяхното приятелство е искрата, която запалва огъня на индустриалната революция. Приятелство, от което печели цялото човечество!
Нека се вдъхновим от техния пример на взаимна подкрепа. Истинският успех е не само в личното постижение, но и в способността да вдъхновим и подкрепим другите. Вашата свещ не губи светлината си, когато запали друга!
Снимки: Wikimedia Commons
