Намирате се в средата на важна бизнес презентация, когато погледът ви случайно се среща с този на любим колега от работа и без да можете да си обясните защо и двамата започвате да се смеете неконтролируемо. Осъзнавате неуместността на този смях, но колкото повече се опитвате да спрете, толкова по-смешно ви става. Звучи ли ви познато?
Едва ли има човек, на когото не му се е случвало да изпадне в ситуация, в която може да няма нищо толкова смешно, а дори точно обратното – обстановката да е по-скоро формална, но нещо да се случи с мозъка му и да започне да се смее, изпадайки в състояние, в което сякаш напълно губи контрола над ситуацията. Защо се случва това?
Традиционно свързваме смеха със шеги и забавление, но истината е, че по-голямата част от него се случва по други, социални причини. Например, 30 пъти по-вероятно е да се смеете, ако сте с някой друг, отколкото ако сте сами. И ще се смеете повече, ако познавате човека до себе си и го харесвате.
Смехът се засилва и по време на разговори, когато хората се „заразяват“ помежду си – особено ако някой от компанията има по-специфичен смях. Проучванията показват, че когато видим или чуем някой да се смее, това може да предизвика смеха ни почти автоматично, насърчавайки социалните връзки.
Често смехът е форма на съгласие и разбиране или средство да затвърдим приятелството – например, при споделени спомени. Понякога се смеем и в опит да намалим стреса.
Този тип смях се появява средно около шест пъти на всеки десет минути разговор. Той е кратък, с по-нисък тон и често започва и спира бързо. Свързан е с волевия контрол и се различава от неволевия смях, който е по-продължителен, с по-висок тон, съпроводен от странни прихълцвания и други необичайни звуци и често е невъзможно да бъде овладян.
В ново изследване учените проучват къде се корени разликата при тези два различни вида смях и дали различни мозъчни системи отговарят за тяхното възникване.
Смехът е сложен процес
Когато изследователите се опитват да разберат мозъчните мрежи, които са в основата на производството на смях, нещата много бързо се усложняват.
Смехът често е съпроводен от различни движения на телата ни. Това може да причини проблеми при техниките за образна диагностика на мозъка, като например fMRI (функционална магнитно-резонансна томография). Също така не е лесна задача да се накарат хората да се смеят естествено в лабораторни условия.
Допълнително предизвикателство пред учените се оказва фактът, че смехът изглежда е свързан с няколко различни области в мозъка. При изследвания в болница „Нигуарда“ в Милано, където пациенти с епилепсия се подлагат на прецизна електрическа мозъчна стимулация, е установено, че стимулирането на пет или шест различни мозъчни области може да предизвика силен смях. Защо толкова различни части на мозъка участват в една и съща реакция?
Екипът от учени решава да направи преглед на изследванията, свързани с мозъчната стимулация и смеха и установява, че съществуват две различни мрежи в мозъка, които могат да предизвикат смях. При стимулация на първата, включваща области, свързани с емоциите, се предизвиква спонтанен смях, съпроводен с приятни усещания и щастие. Стимулацията на втората, разположена в двигателните области на мозъка, води до смях, който не е свързан с определено емоционално състояние и може да бъде съпроводен с нарушения в говора.
Еволюционни различия
Областите, съставляващи първата, по-радостна мрежа за смях, се свързват с мрежа за вокализация, която хората споделят с всички останали бозайници. Тя потенциално е отговорна и за други спонтанни емоционални вокализации, като например викане.
Активирането на тази мрежа по време на спонтанен смях задейства неврохимична каскада, която обхваща различни системи, включително опиоидната. Това помага да се обясни чувството за удоволствие и награда, което идва от този радостен, неконтролируем смях. Серотониновата система, която регулира чувствителността ни към болка, също е засегната, което може да обясни защо този смях може дори временно да притъпи физическата болка.
От еволюционна гледна точка тази мрежа е по-стара. Тя произхожда от спонтанните емоционални реакции и системите за игра на животните. До голяма степен е идентична при хората и другите животни.
Доброволният смях се предизвиква от мозъчна мрежа, свързана с волеви движения при хората, като например говорене на глас. Тази мрежа има основна роля в стратегическата комуникация и социалните преговори, така че това може да обясни специфичното използване на смеха в разговора като вид говорима пунктуация.
Тази невронна система се среща главно при хората и е свързана със сложни вокални действия като говорене, пеене и бийтбокс.
Проучване от 2022 г., разглеждащо формите, които гласовите ни пътища образуват, когато се смеем по този разговорен начин, установява, че те наподобяват формите, които образуваме, когато говорим. За разлика от тях, формите на гласовите ни пътища, когато се смеем неконтролируемо, изглеждат много различни от речта, а двигателният им контрол е по-опростен, което е в съответствие с древния им произход.
Това изследване показва, че доброволният смях изисква по-сложен и прецизен двигателен контрол от спонтанния смях, заемайки средно положение между спонтанния смях и говоримия език – не само функционално, но и анатомично.
Когато човек претърпи инсулт, който доведе до увреждане на тази волева мрежа, той може да развие сериозни проблеми с говора, но същевременно с това все още може да се смее и плаче. Вероятно това е така, защото по-старата мрежа остава непокътната.
На пръв поглед науката за смеха може да изглежда несериозна тема. Със сигурност невролозите са посветили много повече усилия на изучаването на негативните емоции като страх, тревожност, гняв и отвращение. Въпреки това, изследванията върху човешкия смях се оказват нещо като Розетски камък за разбирането на изненадващ набор от феномени – включително произхода на социалния мозък при бозайниците, механизмите на свързване и емпатия, модулацията на болката, езика в разговора и емоционалната зараза.
И ако трябва да запомните само едно нещо от тази статия, то нека е това – не се притеснявайте да се смеете неконтролируемо, шумно и от цялото си сърце, защото невинаги става въпрос за лошо възпитание или несъобразителност, а за естествена реакция, дълбоко вкоренена в нашето еволюционно наследство. И да, понякога може да се случва в крайно неподходящи моменти, но за сметка на това има силата да ни направи по-щастливи, по-спокойни и дори да намали болката ни. Затова не спирайте да се смеете.
Източник: Sophie Scott, Professor of Cognitive Psychology, UCL, Fausto Caruana, CNR Senior Researcher and Adjunct Professor at the University of Parma, University of Parma/The Conversation
