Като изключим ролята им за общото състояние на организма, здравето на червата и това на мускулите не изглежда да са много свързани. Първото го асоциираме основно с начина, по който се храним, с консумацията на фибри и пробиотици, докато второто се фокусира върху това колко се движим и колко протеини приемаме.
Изследователите днес обаче откриват все по-тясна връзка между двете, която се осъществява по т.нар. „ос черва-мускул“. Това е двупосочна комуникационна мрежа между червата и мускулите ни. Тази връзка може да е ключова при изследването дали храните, които са полезни за здравето на червата, могат да бъдат полезни и за здравето на мускулите.
Наскоро публикуван научен преглед изследва какво е известно до момента на науката за чревно-мускулната ос. Изследователите проучват също дали ферментирали храни като кефир, кисело мляко и извара – които също са богати на протеини – влияят както върху здравето на червата, така и на мускулите.
Микроорганизмите, които обитават червата и образуват чревния микробиом, могат да повлияят на много процеси в тялото. Новият преглед обръща внимание на процесите, свързани с мускулната функция и метаболизма.
Чревният микробиом произвежда молекули, които могат да повлияят на начина, по който тялото използва хранителните вещества, регулира кръвната захар и контролира възпалението. Изследването показва също, че червата действат като бариера между чревното съдържимо и останалата част от тялото.
Здравата чревна бариера помага да се предотврати навлизането на потенциално вредни вещества в кръвообращението. Промените в чревния микробиом и тази бариера могат да повлияят на възпалението, което от своя страна може да повлияе на мускулите и здравето като цяло.
Освен това сигналите, произведени в червата, могат да повлияят и на нашите хормони и метаболизъм. Чревният микробиом може да промени начина, по който хранителните вещества се разграждат и абсорбират. И двата фактора биха могли да повлияят на наличието на аминокиселини – градивните елементи на протеините – от които мускулите се нуждаят, за да растат и функционират.
Новият преглед установява, че комуникацията е двупосочна. Мускулите също произвеждат сигнални молекули и метаболитни странични продукти, които могат да повлияят на други тъкани, включително на червата.
След като са установени всички тези връзки, изследователите си задават въпроса дали консумацията на специфични храни може да е от полза и за мускулите, и за червата. Решават да проучат резултатите от изследванията за богатите на протеини ферментирали храни – като кисело мляко, кефир, извара и темпе. Това са храни, които са били трансформирани от микроби чрез ферментация.
Ферментирали протеини
Ферментацията може да промени храната по няколко начина. От една страна, микробите могат да разграждат протеините и други компоненти в храната, което потенциално прави протеина по-лесен за смилане и аминокиселините по-лесно достъпни за използване от тялото ни. Тези микроби също така произвеждат нови, биоактивни съединения – някои от които могат да имат антиоксидантни или противовъзпалителни ефекти, които могат да помогнат за ограничаване на клетъчните увреждания.
В зависимост от храната и начина, по който е приготвена, ферментиралите продукти могат да съдържат живи микроби или компоненти на микроби. Тези микроби взаимодействат с чревния микробиом и имунната система, което може да повлияе на здравето извън червата, включително това на мускулите.
Изследователите разглеждат доказателства, че някои богати на протеини ферментирали храни могат да повлияят на аспекти на здравето на червата, метаболизма и възпаленията. Но доказателствата, които да показват, че тези промени се изразяват в подобрения в мускулната маса или сила, са малко.
Наличните изследвания предполагат, че ферментиралите храни могат да влияят косвено върху мускулното здраве чрез промени в чревния микробиом, метаболизма и възпалителните процеси. Дали това оказва положителен ефект върху мускулната маса и сила, на този етап не е установено категорично.
Бъдещите изследвания ще трябва да се фокусират върху проверката на това, като измерят както това, което се случва в червата, така и това, което се случва с мускулите. Това би помогнало и да се установи дали ферментацията осигурява ползи отвъд простото консумиране на подобно количество протеин в неферментирала храна.
На този етап е твърде рано да се каже, че храни като кефир, кисело мляко, извара и темпе са доказано по-добър начин за подобряване на мускулното здраве чрез червата. Това обаче не означава, че трябва да спрете да ги консумирате. Богатите на протеини ферментирали храни все още са полезни източници на протеини, хранителни вещества и микроби, които биха могли да бъдат от полза както за здравето на червата, така и за мускулите.
Източник: Dominic Farsi, Marie Skłodowska-Curie Actions (MSCA) Research Fellow, Teagasc; King’s College London; Queen’s University Belfast/The Conversation
