Каспийско море, най-големият вътрешен воден басейн на Земята, се свива. В продължение на десетилетия учени и политици разглеждат промените в Каспийско море като част от естествената променливост на басейна. Нивата на водата в морето винаги са се покачвали и спадали.
Ново проучване показва нещо далеч по-тревожно: настоящият спад се дължи все повече на човешките решения за изграждане на язовири и отклоняване на реки, както и на фрагментираното вземане на решения в петте държави, които граничат с този воден басейн.
Чрез сателитни наблюдения и наземни хидрологични записи от реки във всичките пет крайбрежни държави (Иран, Русия, Туркменистан, Азербайджан и Казахстан), е установено, че притокът на вода към Каспийско море е намалял рязко през последните три десетилетия.
Данните показват, че основната причина не е намаляването на валежите. Всъщност, валежите над басейна на река Волга, който осигурява приблизително 80% от притока на вода в Каспийско море, леко са се увеличили. Това откритие е важно, защото опровергава едно от най-разпространените предположения, свързани с каспийската криза. Досега преобладаваше схващането, че изменението на климата увеличава изпарението, валежите намаляват и морето се свива.
Климатичните промени със сигурност играят роля: новият анализ потвърждава, че изпарението в Каспийско море се е увеличило значително с повишаването на регионалните температури. Но самото изпарение обяснява само около 40% от наблюдаваната загуба на вода от средата на 90-те години на миналия век.Край на формуляра
Оставащият спад е причинен предимно от човешка дейност. Река Волга е силно променена от човешката намеса. Язовири, водохранилища, използването на водата за напояване, промишлено потребление и навигационни системи са променили фундаментално хидрологията на басейна.
Водата, която някога е текла естествено в Каспийско море, все по-често се задържа нагоре по течението. Един критичен, но рядко обсъждан пример е каналната система Волга-Дон, която свързва Каспийския басейн с Черно море чрез вътрешните водни пътища на Русия. Геополитически и икономически каналът е стратегически ценен. Но той отклонява част от водните ресурси от Каспийската система.
Кумулативният ефект вече е видим дори от космоса. От средата на 90-те години на миналия век Каспийско море е загубило приблизително 24 000 км² повърхностна площ (приблизително с размера на Сицилия). Нивата на водата са спаднали с около два метра.
Плитката северна част на Каспийско море, екологично една от най-продуктивните части на морето, пресъхва особено бързо. Това е важно, защото тя е критична екологична зона, поддържаща рибарството, влажните зони, прелетните птици и местата за хвърляне на хайвера на есетрата, един от най-древните видове риби и основен източник на по-голямата част от хайвера в света.
Заплахи за корабоплаването
С отдръпването на водата екологичният стрес се засилва. Проучването установява дългосрочно повишаване на концентрациите на хлорофил в северната част на Каспийско море, ключов индикатор за активността на водораслите и състоянието на водата. Казано по-просто, морето става по-топло, по-плитко и все по-богато на хранителни вещества: идеални условия за вредно цъфтене на водорасли.
Това не е само въпрос на екология. Каспийският регион е разположен в центъра на основни енергийни и търговски коридори, свързващи Европа и Азия. Плавателността и стабилността на Каспийско море са от ключово значение за транспортните коридори север-юг на Русия, китайската инициатива „Един пояс, един път“, офшорната нефтена инфраструктура и регионалното корабоплаване.
Спадащите нива на водата заплашват пристанищата, корабните пътища и крайбрежната инфраструктура. Намаляването на дълбочината влияе на товарния капацитет и увеличава транспортните разходи. Това, което първоначално изглежда като екологичен проблем, постепенно се превръща в икономическо ограничение.
Политически проблеми
Освен екологичните и икономическите последици, кризата има и ясно изразено политическо измерение. За разлика от океаните, вътрешните морета не могат да разчитат на глобалната циркулация, за да смекчат лошото управление на местно ниво. Тяхното оцеляване зависи пряко от поведението на държавите, които ги заобикалят.
Каспийско море е заобиколено от държави с конкуриращи се стратегически интереси, неравномерни системи на управление и ограничена прозрачност по отношение на използването на водата.
Тази фрагментация се превръща в един от най-големите рискове, пред които е изправено морето. Въпреки че съществуват регионални споразумения, включително Актауската конвенция от 2018 г. (официално Конвенцията за правния статут на Каспийско море) , все още няма всеобхватна и приложима система, регулираща разпределението на водата, хидрологичния мониторинг или екологичната защита в целия басейн. Споделянето на данни остава ограничено. Използването на водата често е непрозрачно. Управлението на околната среда е фрагментирано.
Това наподобява модел, наблюдаван многократно при съвременните екологични кризи: правителствата предпочитат да обсъждат изменението на климата, защото то прехвърля отговорността на външни лица. Това позволява на лидерите да представят екологичния упадък като неизбежен планетарен процес.
Но историята с Каспийско море не е толкова еднозначна. Тя е и история за политически избори. Реките са преградени с язовири. Водата е отклонена. Влажните зони са деградирани. Контролът на замърсяването остава слаб. Разработването на нефт и газ се разширява, докато екологичните предпазни мерки изостават. Икономическият растеж изпреварва хидрологичната устойчивост.
Опасността не е просто, че Каспийско море се свива, а че могат да бъдат преминати екологични прагове – след които възстановяването би било изключително трудно.
Аралско море, четвъртото по големина езеро в света, демонстрира колко бързо може да се ускори колапсът, след като веднъж започне верижна реакция. Оголените езерни дъна генерират прашни бури. Рибарството се срива. Солеността се повишава. Биоразнообразието се срива. Местният климат се променя. Икономическите системи около пресъхващия басейн се разпадат.
Каспийско море все още не е достигнало този етап, но предупредителните знаци стават все по-видими. Има време да се предприемат действия, но те изискват нещо исторически рядко срещано в региона: дългосрочна координация, която дава приоритет на хидрологичната стабилност – запазване на естествения воден баланс на морето и предотвратяване на спадане на нивата на водата под опасна точка на екологичен колапс – пред краткосрочния добив и геополитическата конкуренция.
Каспийско море не е просто енергиен коридор или корабен маршрут, а крехка водна система, която има своите ограничения, и ако хората не ги осъзнаят, природата в крайна сметка ще наложи своите последици на обществата, които ги пренебрегват.
Източник: Nima Shokri, Executive Co-Director, Institute for Water, Environment and Health (UNU-INWEH), United Nations University; Technical University of Hamburg; Amir AghaKouchak, Professor of Civil & Environmental Engineering and Earth System Science, University of California, Irvine/The Conversation
