Високите температури са обичайни за много части на Индия, а в някои региони жегата е съпроводена и от висока влажност. Тази комбинация се понася особено трудно, защото влажният въздух затруднява изпаряването на потта – един от основните механизми, чрез които човешкото тяло се охлажда.
Може ли да се проектира комфортна къща в горещ и влажен климат, без климатикът да бъде основното решение? Отговорът се намира в индийския щат Керала, където една съвременна къща използва самата архитектура, за да се справя с жегата.
Kadangotu House е построена върху наследствен семеен имот край Каннур и използва естественото движение на въздуха, високи тавани, перфорирани стени, местен камък и традиционни глинени керемиди, за да ограничи натрупването на топлина в помещенията.
Проектът е дело на индийското архитектурно студио Elemental, основано от архитекта Amrutha Kishor. То е специализирано в т.нар. climate-responsive design – архитектура, която се адаптира към конкретния климат, вместо да компенсира неговите особености основно чрез механични системи.
Вижте тази публикация в Instagram.
Архитектура, която диша
Ключовият принцип, който стои зад проекта, е прост: въздухът трябва да може свободно да се движи през сградата, а не да остава затворен в нея.
За осъществяването на това са използвани jali – перфорирани архитектурни елементи, характерни за традиционната индийска архитектура. Те позволяват на въздуха и светлината да проникват в помещенията, без фасадата да бъде напълно отворена.
Сградата разполага още с високи пространства и прецизно разположени отвори, които подпомагат естествената вентилация. Когато въздухът се нагрее, той се издига към високите части на помещенията, откъдето може да бъде отвеждан през разположените по-високо отвори.
Този начин на проектиране на сгради е характерен за работата на Elemental. Студиото определя естествената вентилация, ориентацията на сградата, пасивното охлаждане, засенчването и контрола върху слънчевата топлина като основни инструменти на своята архитектура.
Вижте тази публикация в Instagram.
Камъкът и глината помагат за естественото охлаждане
Движението на въздуха не е единственото, на което разчитат архитектите. При строителството на къщата е използван местно добиван латерит – материал с дълга история в архитектурата на Керала. Традиционните къщи в региона отдавна използват комбинацията от местни материали, високи помещения, стръмни покриви и естествена вентилация именно като отговор на тропическия климат.
Покривът също играе важна роля. Вместо един слой, той използва двойно положени глинени керемиди, които ограничават нагряването на вътрешните пространства от силното слънце.
И този принцип не е нов за архитектурата на Керала. При традиционните покриви между отделните слоеве се оставя въздушно пространство, което ограничава проникването на топлината от нагретия покрив към помещенията. Високата им форма пък позволява на топлия въздух да се издига и по-лесно да напуска сградата.
Вижте тази публикация в Instagram.
Традиционните техники срещу модерните проблеми
Широкото разпространение на климатизацията през последните десетилетия позволи проектирането на сградите да не се съобразява с местния климат. Задачата за осигуряване на комфортна температура се прехвърли към отоплителните и охладителните системи.
Климатично адаптивната архитектура променя тази логика. Ориентацията на сградата, сенките, размерът и разположението на отворите, височината на помещенията, покривът и строителните материали се превръщат в част от системата за температурен комфорт.
И целта тук не е да се създаде къща, в която климатикът е излишен, а такава, която има по-малка нужда от него. Понякога най-съвременните идеи за енергийно ефективна архитектура не започват с нови технологии, а с преоткриването на знания, които архитектурата е притежавала много преди появата им.
Източници: Elemental Architects; Architectural Digest India
