От ноември 2022 г. до днес генеративният изкуствен интелект е написал милиарди текстове, създал е безброй документи, помогнал е за решаването на милиони задачи и е отговорил на неизброимо количество въпроси. Само за няколко години той се превърна в невидим помощник за хора по целия свят.
Но докато първите приложения на тази технология са свързани предимно с продуктивността, днес тя навлиза в една много по-лична територия – човешките взаимоотношения.
Броят на хората, които ежедневно разговарят с чатботове, не просто търсейки отговори на въпроси, а приятели, партньори или емоционални спътници, расте с всеки изминал ден.
Потребителите вече могат да създадат свой собствен дигитален събеседник – да избират неговия характер, външен вид и начин на общуване, а в много случаи тези услуги се предлагат срещу заплащане.
За хора, които се чувстват самотни или изолирани, подобна връзка може да изглежда като лесно достъпна форма на подкрепа – винаги наличен „приятел“, който не се сърди, не те съди, не се уморява и винаги е готов да те изслуша. Някои изследвания показват, че чатботовете наистина могат временно да намалят усещането за самота и липса на принадлежност.
Но зад удобството се крие и важен въпрос: какво губим, когато започнем да заменяме сложните, несъвършени човешки взаимоотношения с изкуствено създадена близост?
Комисарят по електронна безопасност на Австралия отбелязва, че постоянно достъпните приятели с изкуствен интелект могат да бъдат особено привлекателни за младите хора, които изпитват трудности при изграждането на отношения в реалния свят.
Дългосрочното влияние на тези взаимодействия с изкуствен интелект все още остава до голяма степен неизвестно. Учените тепърва започват да изследват как те могат да променят начина, по който хората общуват, изграждат връзки и преживяват самотата.
Проучване от 2023 г. сред студенти, използващи ранни версии на чатботове за академична подкрепа, показва, че някои от тях са изпитали нежелани ефекти, включително засилено усещане за самота.
Натрупващите се данни поставят все по-сериозни въпроси за възможните рискове от социалните чатботове – зависимост, отдалечаване от реалните приятелства, социална изолация и създаване на нереалистични представи за близост и взаимоотношения.
През последните седмици Китай въведе нови правила за чатботовете и дигиталните компаньони с изкуствен интелект, които в законодателството са определени като „антропоморфни интерактивни услуги“ – технологии, създадени да имитират човешко общуване.
Новите изисквания предвиждат тези системи да спазват строги правила, включително за защита на държавните тайни, а взаимодействията им в емоционален контекст да бъдат съобразени със социалните и моралните норми.
Това са сред най-строгите регулации в света, насочени към използването на социален изкуствен интелект – област, която се развива бързо и поставя все повече въпроси за границата между технологията и човешките отношения. Какво могат да ни покажат тези мерки и какви уроци можем да извлечем от тях?
Виртуални връзки с материални последици
Материалните последици от емоционалното обвързване с изкуствен интелект вече не са само теоретичен риск. Подобни случаи се наблюдават и в Китай, където 18-годишно момиче е похарчило 7000 юана (около 1400 австралийски долара) за персонализирани бижута за своя дигитален партньор през четирите месеца, в които са се „срещали“.
Семейството на 84-годишна самотна жена в китайската провинция Хубей открива, че тя е била запленена от герой с изкуствен интелект, прекарвайки до десет часа на ден в гледане на видеоклипове с него и други герои, като е похарчила хиляди юани за услугата и дори му е писала любовни писма на ръка.
Новият закон в Китай идва, за да установи точни правила за това как се очаква чатботовете-компаньони да взаимодействат с хората.
Мерките очакват разработчиците на социални ботове с изкуствен интелект да гарантират, че съдържанието не:
- заплашва националната сигурност или националната чест
- нарушава основни социалистически ценности
- насърчава самонараняване или самоубийство
- подхранва прекомерно емоционална зависимост или пристрастяване
- предоставя виртуални „партньори“ или „роднини“ на непълнолетни
- предоставя неподходящо съдържание на непълнолетни.
Нещо повече, потребителите, които изглеждат прекалено зависими от услугата, трябва да получават ясни напомняния, че говорят с чатбот. А компаниите с изкуствен интелект са длъжни да се намесят, ако потребителите изглеждат в рисково състояние.
„Спиралата на самотата“
Хората, които изпитват самота или социална тревожност, могат да се окажат по-уязвими към проблемно използване на социален изкуствен интелект, превръщайки го в средство за справяне с изолацията и натрапчивите негативни мисли.
Подобна зависимост може да доведе до предизвикана от изкуствения интелект „спирала на самотата“. Самотата може да направи човек по-уязвим към усещането за социална заплаха и да направи управлението на собствените емоции по-трудно.
Лесната опция да се обърнеш към „приятел“ с изкуствен интелект може да изглежда примамливо безопасна в началото, но не решава първоначалния проблем със самотата, а в дългосрочен план дори може да го изостри. Ограниченията, които Китай въвежда, целят да прекъснат този цикъл и да пренасочат приоритетите към човешката връзка.
Обществата днес се изправят пред ново непознато предизвикателство и то не е свързано с това, дали изкуственият интелект ще разговаря пълноценно с нас, а дали ще позволим тези разговори да заменят истинските човешки връзки.
Защото колкото и технологични да ставаме, в същността си продължаваме да бъдем „социални животни“ и като такива имаме нужда от човешко общуване, реални взаимодействия, принадлежност, докосване, разбиране и приемане. Развитието на отношенията между хората и ИИ в бъдеще няма да се определя само от това колко „човешки“ ще станат технологиите, а от това колко „човешко“ ще запазим в самите нас.
Източник: Joseph Crawford, Senior Lecturer, Management, University of Tasmania; Michael Cowling, Professor & Director, Hub for Apple Platform Innovation (HAPI), School of Computing Technologies, RMIT University/ The Conversation
