Китайски учени проучват възможността за пресъздаване на съвременна, по-усъвършенствана версия на древен сензор за земетресения, за който се твърди, че е изобретен преди близо 2000 години.
Оригиналът, наречен Houfeng Didong Yi, според китайските предания е изобретен през 132 г. от известния китайски полимат Джан Хенг.
През последните години обаче твърденията за съществуването на това устройство са поставени под въпрос, като мнозина твърдят, че то е било твърде напредничаво за времето си.
Предполага се, че Houfeng Didong Yi (което означава „инструмент за измерване на ветровете и движението на Земята“) е представлявал бронзов съд с осем дракона, обърнати към осемте посоки на компаса. Всеки от тези дракони държал топка в челюстите си и седял над жаба с отворена уста.
Когато се случвало земетресение, драконът, обърнат към посоката на земетресението, пуска топката си в устата на жабата, което действа като древен индикатор за посоката на движение.
Първият сеизмоскоп в света
Въпреки че е исторически оценен, много съвременни учени отхвърлят устройството като легенда. За тази цел през 2017 г. учебниците в Китай премахват всякакви споменавания за него.
Изследовател на име Сю Гуодун от Института за превенция на бедствията в Китай преразглежда историческите текстове и се опитва да направи реалистична реконструкция, използвайки съвременните сеизмични науки и инженерни познания.
Неговият нов модел включва централно махало (подобно на закотвена в земята тежка пръчка), което се люлее при земетресение.
Реконструкцията разполага и със заключваща система, която гарантира, че само една топка пада при всеки трус, като запазва точността на посоката. Новият детектор работи, като позволява на махалото да се люлее, когато настъпи земетресение.
Това махало от своя страна задейства лост, който кара един дракон да пусне своята бронзова топка. Подобно на оригинала, топката пада в устата на чакащата жаба, показвайки посоката на земетресението.
Заключващата система на устройството не позволява на другите дракони да реагират, така че се показва само една посока. Според изчисленията на Сю устройството може да засече малки трусове с размер до 0,5 мм от движението на земята.
За тази цел то ефективно усилва движението на земята чрез махалото, за да увеличи чувствителността. Макар че не винаги е можело да определи точния епицентър (съвременната наука за вълните показва някои ограничения), насочеността му вероятно е била надеждна при подходящи условия.
Преоткриване на древни знания
Според историческите данни устройството действително е работило. Например в реален исторически случай от 138 г. от н.е. се съобщава, че устройството е открило земетресение на разстояние 528 мили (850 км), преди някой в столицата да усети нещо.
По-късните записи показват, че след 132 г. от н.е. в Луоян (столицата по това време) започват да се регистрират много повече земетресения, вероятно поради повишената чувствителност на устройството. Оттогава физическото устройство и неговите планове са изгубени във времето.
„Загубата на сеизмоскопа (оригиналното устройство, схемите и бележките липсват) вероятно е пряко причинена от войната и хаоса. Тя също така е била свързана с влиятелни благороднически фамилии, които може би са желаели, борили са се за и са скрили устройството и неговите технически записи“, обяснява Сю.
„В китайската история само два бронзови предмета някога са били обожествявани: Деветте триножника на династията Ся… и този – свидетелство за изключителното му историческо значение“, добавя той.
След това изследване екипът на Сю планира да възстанови устройството, като използва само методи и материали от династията Хан. По този начин те планират да възстановят едно изгубено наследство и да признаят ранния китайски принос към науката, който предшества Запада с повече от 1700 години.
Източник: InterestingEngineering
