„Техният размер и дълголетие позволяват на китовете да оказват силно въздействие върху въглеродния цикъл.“
Въпреки че много природни усилия за борба с изменението на климата са фокусирани върху решения като засаждане на дървета или възстановяване на влажни зони, сега изследователите се фокусират върху значението на отстраняването на въглерод от най-големите животни на планетата – китовете.
В тяхното проучване, публикувано на 15-ти декември в Trends in Ecology and Evolution, екипът изследва как тези морски гиганти могат да повлияят на количеството въглерод в нашия въздух и океани.
По този начин те изследват как китовете потенциално помагат за намаляване на атмосферния въглероден диоксид.
Най-големите живи въглеродни басейни в пелагичната зона в океаните
Водени от Хайди Пиърсън – биолог от Югоизточния университет на Аляска, авторите казват в прессъобщение: „Разбирането на ролята на китовете в въглеродния цикъл е динамична и нововъзникваща област, която може да бъде от полза както за опазването на морето, така и за стратегиите за изменение на климата.“
„Това ще изисква интердисциплинарно сътрудничество между морски еколози, океанографи, биогеохимици, моделисти на въглеродния цикъл и икономисти“, добавят те.
Китовете могат да надхвърлят размерите дори на гигантски самолети, да тежат до 150 тона и да живеят почти век. Показателно е, че те съставляват един от най-големите запаси от жив въглерод в пелагичните зони в океана – компонент на морската система, отговорен за съхраняването на 22% от въглерода на Земята.
Подобно на други живи същества, значителната биомаса на китовете е съставена предимно от въглерод.
„Техният размер и дълголетие позволяват на китовете да оказват силно влияние върху въглеродния цикъл, като съхраняват въглерод по-ефективно от малките животни, поглъщат екстремни количества плячка и произвеждат големи количества отпадъчни продукти“, обяснява екипът.
Гниене на морското дъно
Trends in Ecology & Evolution/Pearson
„Като се има предвид, че беззъбите китове имат една от най-дългите миграции на планетата, те потенциално влияят върху динамиката на хранителните вещества и въглеродния цикъл в мащабите на океанския басейн.“
Крилът и фотосинтезиращият планктон съставляват до 4% от телесното тегло на китовете всеки ден. За син кит това е еквивалентно на приблизително 8000 паунда (3630 килограма).
Когато китовете приключат с усвояването на храната си, техните отпадъци са богати на хранителни вещества, което позволява на крила и планктона да процъфтяват и да стимулират фотосинтезата и атмосферното улавяне (отстраняване) на въглерод.
Сините китове имат около 90-годишен живот. Въглеродът, който съдържат, се предава в дълбокото море, тъй като те гният след смъртта си на морското дъно.
Този процес допълва биологичната въглеродна помпа, която включва сложни биогеохимични пътища за движение на хранителни вещества и химикали между океана и атмосферата.
Пълният им потенциал зависи от опазването
Популациите на китовете са намалели с 81% поради търговското убиване – водещата причина за намаляване на популацията – с несигурни последици върху биологичния въглероден цикъл.
„Възстановяването на китовете има потенциал за дългосрочно самоподдържащо се подобряване на поглъшането на въглерод в океаните“, заявяват авторите.
Друго безпокойство свързано с китовете е, че те са по-ниско в хранителната верига, отколкото може да се очаква, предвид огромния им размер. Освен това китовете поглъщат 10 милиона микропластмасови частици на ден. Повечето от микропластмасите идват от животните, които консумират, а не от морската вода, която поглъщат, докато се насочват към плячка.
Следователно интервенциите ще трябва най-малкото да включват защита на китовете и тяхната плячка от замърсяването, причинено от човека. В крайна сметка те се нуждаят на първо място от правилно хранене, за да оцелеят.
Източник: InterestingEngineering
