Кой е Чжу Жунцзи – реформаторът, който помогна на Китай да се отвори към световната икономика

Остава сирак още като дете, два пъти попада в политическа немилост и прекарва години далеч от властта. Десетилетия по-късно Чжу Жунцзи ще се превърне в един от архитектите на икономическата трансформация на Китай

Преди 10 дни светът се сбогува с Чжу Жунцзи (Zhu Rongji). Бившият премиер на Китай почина на 12 август в Пекин на 97-годишна възраст. И ако името му не ви говори много, той е човекът, определян като един от най-влиятелните икономически реформатори в съвременната история на страната, а наследството, което оставя след своето управление до голяма степен определя икономическия път на Китай през следващите десетилетия.

Чжу Жунцзи е вицепремиер между 1991 и 1998 г., а след това в продължение на пет години – от 1998 до 2003 г. – оглавява Държавния съвет на Китай. Този период се характеризира с едни от най-дълбоките икономически реформи в страната.

Когато поема управлението на китайската икономика, страната все още преминава през трудната трансформация от строго планова към все по-пазарно ориентирана икономика. Когато се оттегля през 2003 г., Китай вече е член на Световната търговска организация, частният сектор расте бързо, а страната се превръща във все по-важна част от глобалната търговия.

От сирак в Хунан до един от най-добрите университети в Китай

Роден през октомври 1928 г. в Чанша, провинция Хунан, в семейство на интелектуалци и земевладелци, Чжу Жунцзи така и не получава възможност да се опознае баща си, който умира още преди неговото раждане. Само на 9 години той губи и майка си и остава на грижите на свои роднини.

Според семейната традиция родът му води началото си от Чжу Юанчжан (Zhu Yuanzhang) – основател и първи император на династията Мин.

Въпреки тежкото си детство и ранната загуба на родителите си, Чжу получава възможност за отлично образование, благодарение на своя чичо.  През 1947 г. постъпва в престижния Университет Цинхуа в Пекин, където изучава електроинженерство. Две години по-късно – през 1949 г., когато Мао Дзедун провъзгласява Китайската народна република – той става член на Китайската комунистическа партия.

Само няколко години по-късно същата тази политическа система почти прекъсва кариерата му, след като в края на 50-те години партийното му членство е отнето заради изказване, в което критикува икономическата политика.

По време на Културната революция (1966–1976 г.) – мащабната политическа кампания на Мао Дзедун, при която милиони китайци са подложени на преследване, политическо „превъзпитание“ и принудителен труд – Чжу отново попада под ударите на режима. Той е изпратен в провинцията и е принуден да полага физически труд. Политическата му реабилитация идва близо две десетилетия по-късно.

Вторият шанс

Краят на епохата на Мао бележи началото на постепенната промяна на икономическия модел в Китай. Именно тогава започва и истинският възход на Чжу Жунцзи.

През 1984 г. той става основател и първи декан на новосъздаденото Училище по икономика и мениджмънт към Университета Цинхуа – позиция, която заема до 2001 г.

Три години по-късно е изпратен в Шанхай, а през 1988 г. е назначен за кмет на града. Чжу превръща града в своеобразна лаборатория за икономическите си реформи, което му спечелва репутацията на безкомпромисен администратор, който не се страхува да взема непопулярни решения.

През 1991 г. е извикан в Пекин като вицепремиер и постепенно се превръща в един от основните хора, отговарящи за китайската икономика.

Човекът за трудните решения

Китай от началото на 90-те години няма нищо общо с глобалната икономическа сила, която познаваме днес. Периодът се характеризира с ръст на инфлацията и сериозни проблеми в банковата система. Голяма част от държавните предприятия работят неефективно, а всеки опит за реформа се сблъсква със сериозна вътрешна съпротива.

Чжу се нагърбва с тежките задачи. Като вицепремиер и управител на Китайската народна банка за определен период от време той активно участва в овладяването на инфлацията, преструктурирането на банковия сектор и реформата на данъчната система на страната.

Това не се случва лесно. През 1994 г. потребителската инфлация достига около 24%, но до края на десетилетието е поставена под контрол.

През 1998 г. Чжу Жунцзи става премиер на Китай. Това го изправя пред още по-трудни и непопулярни решения, които обаче той не се страхува да вземе. Редица нерентабилни държавни предприятия са закрити или преструктурирани, милиони работници губят работата си, а жилищната система започва да се променя.

Цената на тези промени е висока и именно затова наследството му далеч не е еднозначно. За едни Чжу е човекът, който има смелостта да проведе реформите, без които китайската икономика едва ли би могла да направи следващата си голяма крачка. За други социалната цена на тези промени е твърде висока.

Дълга политическа кариера и дълъг семеен живот

Зад дългата политическа кариера на Чжу Жунцзи стои и изключително дълъг семеен път. Съпругата му Лао Ан (Lao An) е родена през 1929 г. в Хунан, също като Чжу. Двамата се познават още от ученическите си години: нейният по-голям брат е съученик на Чжу, а впоследствие и двамата учат в Университета Цинхуа.

Чжу Жунцзи и Лао Ан се женят през 1956 г. Само две години след сватбата им Чжу е обявен за „десен“, губи партийното си членство и кариерата му практически рухва. Според китайски биографични публикации върху Лао Ан е имало натиск да се дистанцира от него, но тя остава плътно до съпруга си през годините на политическа немилост.

Бракът им продължава 70 години – от 1956 г. до смъртта му през август 2026 г. Лао Ан изгражда и собствена професионална кариера, достигайки до ръководна позиция в China International Engineering Consulting Corporation. Двамата имат две деца – Чжу Юнлай и Чжу Янлай, които по-късно изграждат кариери във финансовия сектор.

Синът им Чжу Юнлай (Zhu Yunlai), известен и с английското име Levin Zhu, получава докторска степен в САЩ и прави кариера в инвестиционното банкиране. Той се присъединява към China International Capital Corporation (CICC) – първата китайска инвестиционна банка, създадена като съвместно предприятие с чуждестранно участие – и впоследствие достига до ръководни позиции в нея.

Дъщеря им Чжу Янлай (Zhu Yanlai) също избира финансите за своя професионален път. Тя изгражда дългогодишна кариера в Bank of China (Hong Kong), където достига до позицията помощник главен изпълнителен директор.

Пътят на Китай към световната икономика

Безспорно едно от най-големите международни постижения в кариерата му е приемането на Китай за член на Световната търговска организация (СТО). Това се случва през 2001 г. след тежки и продължителни преговори, в които Чжу има водеща роля.

Това се случва на фона на сериозната съпротива и опасенията в самия Китай, че страната прави прекалено големи отстъпки и отварянето към международната конкуренция може да навреди на местната икономика.

Случва се точно обратното. Членството в СТО ускорява интеграцията на Китай в световната икономика, разширява достъпа до международните пазари и инвестиции и се превръща в един от факторите за огромния ръст на китайското производство и износ през следващите десетилетия.

Икономическата и технологична мощ на днешен Китай е вследствие на работата и решенията на много хора, както и на редица исторически обстоятелства, но би било трудно историята за превръщането му в икономическа сила да бъде разказана без да се спомене името Чжу Жунцзи.

След като се оттегля от премиерския пост през 2003 г., той не оставя след себе си само впечатляващи икономически резултати, а и редица нерешени проблеми. Част от модела, създаден по време на реформите му – зависимостта на местните власти от приходите от земя, бързото развитие на имотния сектор и силната ориентация към износа – днес се разглежда и като част от структурните предизвикателства пред китайската икономика.

Но може би това прави историята му толкова интересна. Чжу Жунцзи не е перфектният отговор на всички проблеми на тогавашен Китай и не оставя след себе си съвършен икономически модел, но оставя един Китай, който е коренно различен от страната, в която самият той е израснал. По-отворен към света, по-пазарно ориентиран и вече поел по пътя към превръщането си в една от най-големите икономики в света.

Източници: Reuters; Xinhua; Tsinghua University School of Economics and Management; World Trade Organization; People’s Daily; Bank of China (Hong Kong)