Погледнете се в огледалото за няколко секунди. Цветът на очите ви може да изглежда напълно обикновен, но всъщност носите нещо, което няма аналог никъде другаде на планетата. Подобно на пръстов отпечатък, ирисът на всеки човек е уникален – дори когато двама души имат един и същ цвят очи.
Сред всички нюанси, които природата е създала, зелените очи са най-редките в света и се срещат при едва около 2% от населението. Какво стои зад този впечатляващ цвят и защо е толкова необичаен? Отговорът се крие в сложната комбинация от генетика, светлина и биология...
Цветът на очите се наследява генетично, но е трудно да се предскаже с точност какъв ще бъде той при едно дете. Причината е, че пигментацията се определя от взаимодействието на множество гени и могат да варират значително от човек на човек. Разликите в начина, по който тези гени се проявяват, могат да доведат до изненадващо разнообразие от резултати, дори в рамките на едно и също семейство.
Няма двама души с напълно еднакъв цвят на очите (дори сред еднояйчните близнаци). Смята се, че до преди около 10 000 години почти всички хора са имали кафяви очи. Тогава спонтанна генетична мутация, която повлияла производството на меланин в ириса, дала началото на по-светлите цветове на очите, които познаваме днес.
Днес кафявите очи остават най-разпространени в света и се срещат при повече от половината от населението на планетата. Сините очи са значително по-редки, а учените смятат, че всички хора със сини очи споделят общ далечен прародител. Зелените очи са най-необичайният естествен цвят и се срещат при едва около 2% от хората. Съществуват и още по-редки случаи – при хора с албинизъм липсата на меланин може да направи очите розови или червеникави, а при състояние, известно като хетерохромия, двете очи могат да бъдат с различен цвят.
Истината е, че въпреки че някои очи могат да изглеждат сини или зелени, в тях не се съдържат сини или зелени пигменти. Вместо това, разликите в цвета се дължат изцяло на количеството меланин – или кафявия пигмент – в ириса.
Зелените очи се образуват чрез смес от липохром – жълт, мастноразтворим пигмент, който се среща и в яйчния жълтък и маслото – и малки количества кафяв пигмент. Сините очи се образуват по подобен начин, но без липохром. В този случай пигментът е много малко, така че светлината се разсейва и се отразяват само по-късите сини дължини на вълните, точно както небето изглежда синьо.
Зелените очи изискват много специфична и рядка комбинация от генетични варианти в множество гени. Около 75% от цвета на очите е свързан с гена OCA2, който помага за контролиране на производството на меланин, като влияе върху развитието на меланозомите – клетъчни структури, които произвеждат и съхраняват пигмент. Друг ключов ген, HERC2, може да намали активността на OCA2 в зависимост от своя вариант, което води до по-малко меланин и по-светли очи.
Макар че само около 2% от хората по света имат зелени очи, в някои региони този процент е малко по-висок. В Съединените щати, например, около 9% от хората имат зелени очи, докато в части от Северна и Централна Европа – включително Ирландия и Шотландия – според приблизителните оценки този дял достига около 10–20%.
Разнообразието на човешките очи е тихо напомняне, че природата не повтаря една и съща история два пъти. Всяко око е резултат от сложна комбинация между гени, светлина и случайност – съчетание, което прави погледа ни буквално неповторим. И дори да не сте сред редките 2% със зелени очи, вие все пак носите нещо също толкова ценно: единствен по рода си поглед към света, който никой друг никога няма да има.
Източник: My Modern Met/ААО
