Днес вече сте вдишали хиляди микроскопични частици. Някои от тях са прах, цветен прашец или сажди, а други са пластмаса. Микропластмасите – малки фрагменти, отделяни от дрехи, гуми или опаковки – са открити почти навсякъде. Те са в океаните, почвите, дивата природа и отдалечени планински върхове, а атмосферата не е изключение.
Но колко пластмаса всъщност вдишваме? И трябва ли да се тревожим?
Моделно проучване, публикувано в списание Nature по-рано тази година, предполага, че отговорът може да е по-сложен – и може би по-малко тревожен – отколкото се смяташе досега. Измерването на тази атмосферна микропластмаса обаче остава трудно и учените все още не са се споразумели как точно да го направят.
Тези частици идват от най-различни места. Навън те се образуват при износването на автомобилните гуми, разнасят се с пътния прах, морските пръски или се отделят от земеделските почви под въздействието на вятъра и обработката им. В затворени помещения основният им източник са синтетичните текстилни изделия. Всъщност дори дрехите, които носим всеки ден – като поларите или клиновете – отделят фини влакна при нормална употреба.
Тъй като пластмасите се фрагментират на все по-малки парчета, откриването им става все по-трудно. Дори съвременните методи се затрудняват да идентифицират най-малките частици, което означава, че те вероятно са подценени и в много случаи остават до голяма степен теоретични.
Оценка на микропластмасите във въздуха
Учените не могат да измерят директно всяка микроскопична частица, така че те разчитат отчасти на компютърни модели, които оценяват колко пластмаса попада в околната среда, как тя се разпада на по-малки парчета и как тези частици се движат през атмосферата. Различните модели водят до различни оценки за количеството, попадащо във въздуха всяка година, като разликите са значителни – между 324 000 тона и около 10 милиона тона.
Но реалните измервания не откриват толкова пластмаса в атмосферата, колкото прогнозират тези модели – дори не се доближават до това количество. След като коригират дефектните модели, за да съответстват на реалните измервания, учените, стоящи зад статията в Nature, стигат до много по-ниска оценка: около 4500 тона годишно.
Но защо по-ранните оценки са толкова по-високи? Авторите твърдят, че предишните модели вероятно са надценили емисиите от наземни източници, като автомобилни гуми или текстил. Тези модели е трябвало да правят предположения за това колко пластмаса са освободили различните източници и за размера на частиците, които те произвеждат – две неща, които учените все още не знаят със сигурност.
Моделиращото проучване на Nature използва ревизирани допускания, които по-добре съответстват на това, което всъщност се открива в атмосферата. Но това изследване едва ли ще бъде окончателно. След няколко години, с по-добри данни и повече разбиране, вероятно ще получим друга, много по-прецизна оценка.
Различни изследователи разглеждат различни неща
Учените, стоящи зад новото проучване, подчертават липсата на „универсален протокол за вземане на проби“ за микропластмаси, включително тези, открити в атмосферата. Различните изследвания събират различни частици по различни начини и това затруднява сравненията между тях. Някои вземат проби от частици, суспендирани във въздуха, с помощта на помпи, докато други събират частици, които се отлагат върху повърхности с течение на времето.
След това пробите се изследват под микроскоп, за да се идентифицират характеристики като цвят и размер, преди химичните тестове да потвърдят дали частиците действително са пластмасови и ако е така, от кой полимер са направени.
Тъй като проучванията използват различно оборудване, фокусират се върху частици с различен размер и имат различни методи за докладване, резултатите често не са пряко сравними. Това прави много по-трудно да се оцени колко пластмаса всъщност вдишват хората.
Трябва ли да се тревожим?
Микропластмаси са открити в цялото човешко тяло, включително в кръвта и белите дробове. Това естествено повдига въпроси относно ефектите върху здравето. Откриването на микропластмаси обаче не е същото като доказването, че те са вредни.
Засега изследователите не могат да кажат, че нивата на микропластмаси във въздуха, които хората обикновено вдишват, причиняват заболявания. Това, което можем да кажем, е, че доказателствата от лабораторни експерименти все повече показват, че тези частици са свързани с възпаление и риск от увреждане на ДНК и клетки, въпреки че тези експерименти са ограничени.
Какво трябва да се направи
Няколко прости промени биха помогнали на изследователите да постигнат напредък в изследването на атмосферните микропластмаси. Например, трябва да има международно договорени стандарти за вземане на проби, анализ и докладване. Това би означавало, че генерираните данни са с по-добро качество и по-лесни за сравнение.
Трябват задълбочени проучвания, които да проследяват вредите за здравето от излагането на тези вещества в дългосрочен план – не само върху нас, но и върху растенията, животните и екосистемите. Нуждаем се и от повече изследвания, разглеждащи оригиналните източници на тази микропластмаса и как тя попада в околната среда. Това ще помогне за разработването на по-добри стратегии за смекчаване на проблема.
Атмосферните микропластмаси са навсякъде и хората ги вдишват всеки ден. Но все още не знаем точно колко от тях са във въздуха или какъв ефект ще имат върху здравето ни. По-добри измервания ще ни помогнат да отговорим на този въпрос. Засега доказателствата не подкрепят паниката, но оправдават безпокойството.
Източник: Ria Devereux, Research Fellow, Sustainability Research Institute, University of East London; Karina Corada-Pérez, Research Fellow, Sustainability Research Institute, University of East London/The Conversation
