Повече от две хилядолетия след като са сериозно повредени от мощно земетресение, емблематичните статуи на египетския фараон Аменхотеп III, известни като Колосите на Мемнон, стават обект на нова консервационна намеса.
Наскоро Министерството на туризма и антиките на Египет представя резултатите от частичната реставрация и стабилизация на монументите, разположени при входа на погребалния храм на владетеля край Луксор.
Колосите са издигнати около 1350 г. пр.н.е., по време на управлението на Аменхотеп III – един от най-могъщите фараони от XVIII династия, управлявал Египет приблизително между 1388 и 1349 г. пр.н.е. Периодът му на власт се смята за златна епоха на стабилност, богатство и културен разцвет, като фараонът е почитан като божество още приживе.
Двете статуи са високи около 18 метра и тежат по приблизително 700 тона всяка. Те са изсечени от кварцитов пясъчник, добиван в района на Гебел ел-Ахмар близо до днешно Кайро, и транспортиран на стотици километри до западния бряг на Нил. Изобразяват Аменхотеп III в седнало положение, обърнат на изток, с немес на главата, символ на божествената и светска власт.
Земетресение, случило се около 1200 г. пр.н.е., унищожава по-голямата част от погребалния храм, оставяйки само колосите да стоят самотни сред развалините.
Впоследствие, през 27 г. пр.н.е., друго силно земетресение разрушава северния колос от талията нагоре и напуква долната половина, след което той започва да издава любопитни звуци при изгрев — явление, описвано в древни източници и свързвано с популярната легенда за „пеенето“ на Мемнон. Счита се, че звукът е бил причинен от въздух, капки вода и температурни промени в пукнатините на скулптурата при първите слънчеви лъчи сутрин.
В края на XX и началото на XXI век започват мащабни реставрационни и консервационни проекти, насочени към възстановяване и стабилизиране на структурите. Проектът за съхранение на Колосите и храма на Аменхотеп III функционира от 1998 г. насам под ръководството на Египетското министерство на туризма и антиките, в сътрудничество с Германския археологически институт в Кайро, университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц и партньори като World Monuments Fund.
В рамките на тези дейности археолозите откриват стотици фрагменти от оригиналните статуи и архитектурни елементи, които са документирани, почистени, сканирани в 3D и внимателно сглобени отново, за да се гарантира тяхната стабилност и автентичност за бъдещето.
Днес статуята вдясно има почти непокътнато лице, немес и символ на кобра. Краката на статуята вляво са частично възстановени, заедно с по-малки фигури, изобразяващи съпругите на Аменхотеп III, включително Тие, и дъщеря му Изида, за която той също се жени. Резбите по троновете изобразяват обединението на Горен и Долен Египет.
Докато работят на обекта, експертите откриват и близо 300 допълнителни скулптури и фрагменти, включително две стоящи кралски статуи, изваяни от кварцит, и около 280 парчета, принадлежащи на божество с лъвска глава. Древните египтяни са създавали изкуство в удивителни размери, което прави особено вълнуващо да се видят тези отдавна повредени произведения, върнати към живот.
Колосите на Мемнон остават свидетелство за мощта на Аменхотеп III, инженерната мисъл на древните египтяни и изключителното художествено наследство на цивилизацията, което продължава да вдъхновява хилядолетия по-късно.
