Болката е едно от най-универсалните човешки преживявания – от лекото убождане на пръста до сутрешното събуждане с болки в гърба, всеки човек познава това усещане. И въпреки че болката е неизменна част от човешкия живот, начинът, по който я разбираме, се е променял драстично през вековете.
Древните общества често са търсили свръхестествени обяснения и са вярвали, че болката може да бъде причинена от демони или зли сили, проникващи в тялото през носа или ушите. Днес науката знае, че това усещане е резултат от сложното взаимодействие между нервната система, мозъка и биологичните процеси в организма.
Леченията също са се развили много през годините. Докато в миналото хората са прибягвали до различни ритуали и необичайни методи за облекчаване на болката, днес много по-често разчитаме на научно разработени лекарства и терапии.
Колкото и странно да звучат тези древни „лечения“ днес, те разкриват нещо важно за болката: че тя никога не е просто физическо усещане. Защото през цялата история културата, религията и социалните вярвания са оформили начина, по който хората говорят за страданието и реагират на него – и много от тези идеи все още ни влияят и до днес.
Болката в древността
За да разберем корените на начина, по който мислим за болката днес, е полезно да се върнем назад и да видим как по-ранните култури са я разбирали.
В много древни култури, например, хората са вярвали, че болката е причинена от външни сили. Леченията са разчитали на окултни ритуали, амулети или опити за премахване на вредни или нечисти вещества, за които се смятало, че причиняват страданието.
В някои древноегипетски представи необяснимата болка без видима физическа причина често се свързвала със свръхестествени сили – богове, духове или други невидими влияния.
Други се опитвали да обяснят болката по-скоро с телесни, отколкото с духовни термини. Древните гърци, включително лекари като Хипократ, вярвали, че болката и болестите възникват, когато „четирите течности“ в тялото – кръв, храчки (флегма), жълта жлъчка и черна жлъчка – излязат от баланс. Лечителите използвали растителни и животински средства, за да се опитат да възстановят хармонията в тялото.
Морална преценка
През Средновековието болката е придобила морално и религиозно значение. В цяла Европа манастирите често са служили като ранни болници и са имали достъп до мощни обезболяващи вещества като опиум. И все пак болката не винаги е била лекувана.
Това е така, защото много християни вярвали, че страданието е изпитание на вярата, докато други го виждали като път към духовно пречистване.
В резултат на това понасянето на болка се е смятало за добродетел. Така че, вместо да търсят облекчение, страдащите често са били насърчавани да понасят дискомфорта си с търпение и всеотдайност.
Далечно ехо от тези вярвания може да се открие и в днешните разбирания на хората. Например, някои жени избират да не използват обезболяващи по време на раждане, защото смятат, че родилната болка е смислена или необходима част от преживяването.
Да издържиш
Всъщност идеята, че страданието трябва да се изтърпи, не е изчезнала с намаляването на влиянието на религията. В много общества тя просто е намерила нов дом във философията.
Ако някога сте чувствали натиск да „изтърпите“, когато сте болни или контузени, може би разпознавате влиянието на стоицизма. В основата му е идеята, че не винаги можем да контролираме болката, но можем да контролираме как реагираме на нея.
В много части на света и до днес тихото понасяне на болката се възприема като признак на устойчивост, самоконтрол и сила на характера. Хората често са насърчавани да прикриват дискомфорта си, да не показват страдание и да запазват мълчание дори в трудни моменти.
Това обаче контрастира с факта, че изразяването на болка чрез възклицания и звуци е естествен и универсален човешки механизъм, който може да създава връзка между хората. Изследвания показват, че реакциите и възгласите при болка имат удивителни сходства в различни култури по света, което подсказва, че споделянето на страданието е не само лична реакция, а и важна част от човешката комуникация.
Днес науката разглежда болката не просто като предупреждение за увреждане, а като сложен процес, в който участват нервната система, мозъкът, емоциите и личният опит. Особено при хроничната болка изследователите знаят, че усещането може да продължи дори след като първоначалната причина е изчезнала.
Така че, независимо дали обичате да изразявате болката си или да я държите в себе си, едно е сигурно: начинът, по който мислим за нея и дори я чувстваме, е пряко повлиян от човешката история.
И въпреки че повечето от нас вече не обвиняват демони или божествено наказание за нашите болки и болести, ние все още, в много отношения, просто се опитваме да осмислим страданието си – по същия начин, както са правили нашите предци.
Източник: Lars Arendt-Nielsen, Professor and Head of Pain Research, Aalborg University/The Conversation
