Тази седмица в „Личности променили света“ ще ви разкажем за една необикновена жена, чиято работа прави възможно стъпването на човек на Луната – Маргарет Хамилтън!
Маргарет Хамилтън ръководи софтуерния екип на НАСА, който приземява астронавтите на Луната.
На 20 юли 1969 г., когато лунният модул Орел се приближава към лунната повърхност, на компютрите му започват да мигат предупредителни съобщения. За момент контролът на мисията се сблъсква с дилемата „продължи / спри“, но заради огромното доверие в софтуера, разработен от компютърния учен, Маргарет Хамилтън, и нейния екип, мисията продължава.
Софтуерът, който позволява на компютъра да разпознава съобщения за грешки и да игнорира задачи с нисък приоритет, продължава да насочва астронавтите, Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, над кратерната, прашна кора на Луната до тяхното кацане.
„Бързо стана ясно“, казва тя по-късно, „че софтуерът не само информира всички, че има проблем, свързан с хардуера, но също така го компенсира.“ Разследването в крайна сметка показва, че контролният списък на астронавтите е виновен, като им казва да поставят неправилно хардуерния превключвател и само благодарение на софтуера, разработен от Хамилтън, мисията завършва успешно.
„За щастие хората от контрола на мисията се довериха на нашия софтуер“, казва Хамилтън. И с гориво достатъчно само за още 30 секунди полет, Нийл Армстронг докладва: „Орелът кацна.“
Постижението е монументална задача за времето, когато компютърните технологии са в зародиш: астронавтите имат достъп само до 72 килобайта компютърна памет. Програмистите трябва да използват хартиени носители, за да подават информация в компютри с размер на стая без екранен интерфейс.
Когато кацането става факт, Хамилтън, тогава 32-годишна, е свързана към контрола на мисията от MIT. „Не се концентрирах върху мисията“, признава Хамилтън. „Концентрирах се върху софтуера.“ Едва след като всичко приключва успешно, тя осъзнава значението на случващото се. „Боже мой. Вижте какво се случи. Успяхме. Проработи. Беше вълнуващо.“
Хамилтън популяризира термина „софтуерно инженерство“. Критиците й заявяват, че важността на нейната работа е завишена, но днес, когато софтуерните инженери представляват изключително търсен сегмент, никой не се смее на Маргарет Хамилтън.
Хамилтън е родена на 17 август 1936 г. и от ранна детска възраст е любител на математиката. По-късно трансформира тези свои интереси, ставайки експерт по писане на софтуер и инженерство след напускането на колежа. Докато съпругът й посещава юридически факултет в Харвард през 1959 г., тя започва работа в MIT, където се учи да пише софтуер, който да предсказва събития във времето. Година по-късно тя започва да програмира системи за локализиране на вражески самолети в програмата за полуавтоматична наземна среда (SAGE).
В средата на 60-те години Хамилтън чува, че MIT „е обявил, че търсят хора, които да правят програми, за да изпратят човек на Луната, и си помисля: „Уау, трябва да отида там“. Преди това е планирала да започне аспирантура в университета Брандейс със специалност абстрактна математика, но американската космическа програма печели нейното сърце.
Благодарение на успеха на работата си в SAGE, тя е първият програмист, нает за проекта Apollo в MIT. През 1965 г. тя става ръководител на собствения си екип в лабораторията за измервателни уреди в MIT (по-късно известна като лаборатория Draper), която е посветена на писането и тестването на софтуер за двата 70-килограмови компютъра на Аполо 11 – един на борда на командния модул, Колумбия, и един на борда на лунния модул, Eagle.
„Това, за което си мисля, когато мисля за Маргарет Хамилтън, е нейният цитат, че „не е имало друг избор освен да бъда пионери“, защото мисля, че това наистина олицетворява коя е била тя и нейното значение в тази програма“, казва Муир-Хармони. „Тя беше пионер в развитието на софтуерното инженерство и. . . . пионер като жена на подобно работно място.“
Тогава, както и сега, повечето софтуерни инженери са мъже, но Хамилтън никога не позволява това да й пречи. „Тя имаше този манталитет, че трябва да има равни права и равен достъп. И не ставаше дума за мъже и жени. Ставаше дума за това хората да могат да се занимават с вида работа, която искат да изпълняват, и да се справят с предизвикателствата, които искат да поемат “, казва Муир-Хармони.
„Тя също така беше наистина експанзивна като програмист, измисляйки решения за проблеми, много иновативна, много нестандартна мисъл. Мисля, че това се отразява в избора й на кариера и работата, която е свършила в лабораторията. „
В опит да направи софтуера по-надежден, Хамилтън се опитва да проектира софтуера на Аполо, правейки го достатъно гъвкав, за да може да се справи с неизвестни проблеми, прекъсвайки една задача, за да се заеме с друга по-важна.
Като работеща майка тя води със себе си малката си дъщеря в лабораторията за измервателни уреди на MIT, когато се налага да работи през нощта и през почивните дни. Един ден дъщеря й решава да „играе на астронавт“ и натиска бутона на симулатора, което кара системата да се срине. Хамилтън веднага осъзнава, че грешката, която астронавта може да допусне се крие именно там, така че тя препоръчва да се пренастрои софтуерът, но и отговарят, че „Астронавтите са обучени никога да не допускат грешки.“
По време на орбиталния полет на Аполо 8, астронавтът, Джим Ловел, прави абсолютно същата грешка, която прави и малката дъщеря на Хамилтън. За щастие екипът й успява да коригира проблема в рамките на часове. Но за всички бъдещи полети на Аполо в софтуера е вградена защита, за да се гарантира, че това никога повече няма да се повтори.
С течение на времето Хамилтън започва да разглежда цялата мисия като система: „една част се реализира от софтуер, друга част от хора, а трета част от хардуер“.
Работата на Хамилтън ръководи всички останали мисии на Аполо, кацнали на Луната. През 1972 г. тя напуска MIT и създава собствена компания, Higher Order Software. Четиринадесет години по-късно тя стартира друга компания, Hamilton Technologies, Inc. В нея тя създава Universal Systems Language, още една стъпка в процеса на проектиране на по-надеждни системи.
НАСА удостоява Хамилтън с наградата на НАСА за изключителен космически принос през 2003 г., като признава за нейната роля в разработването на софтуер и й отпуска най-голямата финансова награда, която агенцията някога е присъждала на един човек – 37 200 долара.
През 2016 г. президентът Барак Обама я награждава с Президентския медал на свободата, отбелязвайки, че „нейният пример говори за американския стремеж към открития, който съществува във всяко малко момиченце и момченце, което знае, че това да погледнем отвъд небесата е начин да погледнем дълбоко в себе си.”
Работата на Хамилтън не е широко известна на хората извън научната общност, но тя е доказатeлството, че зад постиженията на всеки велик мъж, стои работата на една велика жена.
Източник: Smithsonian Magazine
