Тази седмица в „Личности променили света“ ви представяме Роза Паркс.
Уморена от целодневна работа, Роза Парк се качва на автобус в Монтгомъри на 1 декември 1955 г. и завинаги се превръща в един от вдъхновяващите хора, променили света. Когато тя отказва да се подчини на заповедта на водача, да се откаже от мястото си и да се премести в задната част на автобуса, за да може там да седне бял човек, тя е арестувана за гражданско неподчинение. Актът на непокорство, отстрана на Паркс, и последвалият бойкот на автобусите в Монтгомъри, са признати за ключови моменти в движението за граждански права.
Роза Луиз Макколи е родена на 4 февруари 1913 г. в Тускиги, Алабама. Като дете тя учи в индустриално училище за момичета, а по-късно се записва в Държавния учителски колеж на Алабама за цветнокожи (днешен държавен университет в Алабама). За съжаление Паркс е принудена да се оттегли, след като баба й се разболява. Израствайки в сегрегирания Юг, Паркс често се сблъскват с расова дискриминация и насилие. Тя става част от Движението за граждаски права в ранна възраст.
Паркс се жени за местен бръснар на име Реймънд Паркс, когато е на 19 години. Той активно се бори за прекратяване на расовата несправедливост. Заедно двойката работи с много организации за социална справедливост. В крайна сметка Роза е избрана за секретар на представителството на Националната асоциация за напредък на цветните хора (NAACP), в Монгомъри.
Когато Паркс се качват на автобуса през 1955 г., тя е утвърден организатор и лидер в Движението за граждански права в Алабама. Паркс не само показва активна съпротива, като отказва да се премести, но и помага за организирането и планирането на бойкота на автобусите в Монтгомъри. Мнозина се опитват да намалят ролята на Паркс в бойкота, като я представят като шивачка, която просто не е искала да се премести, защото е била уморена. Паркс отрича това и години по-късно разкрива истинската си мотивация:
„Хората казват, че не съм се отказала от мястото си, защото съм бил уморена, но това не е вярно. Не бях уморена физически или поне не по-уморена от обикновено, в края на работния ден. Не бях на възраст, въпреки че много хора имат представа за мен, като възрастна тогава. Бях на четиридесет и две. Да бях уморена, уморена от това винаги да се примирявам и да отстъпвам”
Смелите действия на Паркс и последвалият бойкот на автобусите в Монтгомъри, водят до интеграцията в обществения транспорт в Монтгомъри. Действията й не остават без последствия. Тя е арестувана за отказа си да отстъпи мястото си и загубва работата си, заради участието си в бойкота.
След бойкота Паркс и съпругът й се местят в Хамптън, Вирджиния, а по-късно за постоянно се установяват в Детройт, Мичиган. Работата на Паркс се оказа безценна в Детройтското движение за граждански права. Тя е активен член на няколко организации, които работят за премахване на неравенството в града. Към 1980 г., след като изцяло се отдава на движението както финансово, така и физически, Паркс, която вече е вдовица, страда от финансови и здравни проблеми. След като почти е изгонена от дома си, членовете на местната общност и църквите се събират, за да я подкрепят.
На 24 октомври 2005 г., на 92-годишна възраст, тя умира от естествена смърт, оставяйки след себе си богато наследство на съпротива срещу расовата дискриминация и несправедливост.
Източник: National Woman`s History Museum
