„Желанието за полет е присъщо не само на птиците, но и на хората. Достатъчно е да се научиш да разперваш крилете на ума си и да отваряш вратите на сърцето си, за да пребродиш всички съществуващи и несъществуващи небета.“ – Ричард Бах – притча за свободния човешки дух „Джонатан Ливингстън Чайката“
Днес имаме удоволствието да ви срещнем с един човек, за който небето е мечта, призвание, същност и дом, и който не се страхува да поема към нови непознати хоризонти, защото пътувайки през непознатото, опознаваш най-добре себе си – Марио Бакалов.
Освен че е един от най-успешните български пилоти, Марио Бакалов е мотивационен лектор и инициатор на проекти. Със историческото приземяване на най-големия пътнически самолет в света, Airbus A-380, на 16.10.2016, той записва името си в авиационната история на България.
Марио е роден през май 1980 г. в Берлин, но до 9 годишна възраст израства в София. След това заминава за Германия. Завършва гимназия във Вайнхайм, след което изкарва 10-месечна военна служба. След това поема по дългия и нелек път към осъществяването на своята детска мечта – да стане пилот. През 2000 г. започва своето обучение за пилот, което се провежда в Бремен (Германия) и Финикс (Аризона, САЩ). След като получава лиценз, лети първо като стюард на Boeing В747, за да се стигне до лятото на 2004 г., когато става първи офицер на Airbus A-320. Първоначално лети над Европа, като междувременно става и един от най-младите преподаватели, следва преквалификация на Airbus A-340 по трансконтинентални маршрути, а от 2014 г. е пилот на Airbus A-380 – най-големия пътнически самолет в света.
Вижте нашия разговор за пътят към осъществяването на детската му мечта, за качествата, които всеки добър лидер трябва да притежава и за трудностите като възможност да усъвършенстваш себе си.
Здравейте. За нас е удоволствие да сте наш гост. Бихте ли се представили с няколко думи на нашите читатели?
Здравейте! Благодаря за поканата. Аз съм Марио Бакалов и по професия съм пилот, като вероятно повечето хора ме познават от историческото кацане в София на най-големия пътнически самолет в света Ербъс А380 през 2016 г. Другата ми голяма страст е свързана с личностното развитие, мечтите и вдъхновението на хората.
Да станат пилоти е мечта на много деца. За Вас също ли беше детска мечта и колко труден беше пътят към реализирането й?
Ако попитате някой пилот кога е разбрал, че иска да стане пилот, вероятно той ще ви отговори, че това е била голямата му детска мечта. Така беше и при мен. Както повечето големи мечти, които се случват бавно и трудно, и аз трябваше да мина през един дълъг и предизвикателен път с много крачки назад и малки и големи неуспехи преди да сбъдна мечтата си. От друга страна когато човек има ясна цел и посока, не му тежат провалите. А удовлетворението след постигнатото е великолепно и почти несравнимо с което и да е друго чувство.
Имат ли мечтите цена и каква беше цената, която Вие платихте, за да стигнете до това да пилотирате най-големия самолет в света?
Винаги, когато искаш да достигнеш до нещо по-необичайно, често то е свързано с труд, постоянство и до някъде с откази и загуби на други неща. Аз съм положил много усилия и дисциплина, за да постигна желаното професионално ниво, в желаната компания. Разбира се, това ме е ощетило в други сфери, например в социалния и личен живот.
Помните ли чувството, което изпитахте, при първия Ви полет?
Всъщност имам няколко първи полета, например първият ми съзнателен полет на самолет като дете, първият ми самостоятелен полет без инструктор (наречен соло) на малък самолет, първият ми полет с пътници, първото ми кацане в България и разбира се първото ми и вероятно последно кацане с А380 в София. Всички тези полети са преживявания, които един пилот помни цял живот. Емоцията от кацането с А 380 в София още ме държи. Никога няма да забравя чудесното посрещане от толкова въодушевени хора – малки и големи, на летище София и разбира се моментът, когато развях българското знаме от пилотската кабина пред тях и пред моето семейство. Виждам, че този ден е бил специален не само за мен, но и за много други любители на авиацията, които си спомнят за емоциите от тогава, което е удовлетворяващо за мен.
Имали ли сте критични ситуации по време на полет и какво Ви помага да се справяте с трудностите, както в небето, така и на земята?
Имал съм предизвикателни и трудни ситуации в небето. Добрата подготовка помага много. Това включва едно добро обучение, постоянен стремеж към усъвършенстване и усърден „ментален тренинг“. Този тип тренинг помага да се упражняваш мислено за всякакъв вид ситуации, като си представяме точно какво бихме предприели в даден момент и много важно, как бихме се чувствали. Ефектът на изненадата, уплахата и страхът не трябва да се подценяват и трудно се тренират.
Относно спряването с трудни ситуации помагат и определени качества. Например, да запазиш самообладание, да мислиш трезво и аналитично, да си оптимист и да си проактивен, т.е. винаги да поемаш съдбата в собствени ръце. Именно тези качества ми помагат и в сегашната криза, защото подхождам към проблемите по-спокойно и по-рационално.
В комбинация с изключително успешната Ви кариера на пилот, Вие сте мотивационен лектор и организирате мениджърски трейнинги. Кога и защо решихте да се занимавате с това?
Започнах да участвам в мотивационни събития след като през 2016 г. за първи път бях поканен от изпълнителния директор на голяма банка да разкажа пред неговите екипи от цялата страна за моя път. Той искаше да чуе от мен, както за мечтите и успехите, така и за провалите и трудностите. Събитието беше успешно и участниците споделиха след него, че се чувстват силно вдъхновени да предприемат активни крачки напред в собствения си личен и професионален живот.
В контакта ми с различни компании в България установих, че те търсят начини как да подобрят и развият междуличностните умения или т.н. меки умения на техните мениджъри. Умения като ефективна екипност, добра комуникация, вземане на решения в критични ситуации и управление на стрес и промяна. Като преподавател в сферата на човешкия фактор в моята авиокомпания, това беше за мен една възможност да използвам опита ми от 20 години летене и ръководене на екипи, но сега извън авиацията. Така от 5 години насам посещавам лидери в рамките на корпоративни събития и показвам какво може да заимстват от авиациата и ги каня да разгледат света от една съвсем различна перспектива.
Кои са качествата, които трябва да притежава всеки успешен лидер и еквивалентни ли са те на качествата необходими на всеки добър пилот?
Според мен важните качества за лидери са до голяма степен еднакви на земята и във въздуха. Има много паралели между лидерите в небето и лидерите на земята. И едните и другите носят голяма отговорност и трябва да взимат съдбоносни решения в една променяща се и все по-технологична среда.
Един лидер за мен е най-вече емпатичен човек, който чрез личен пример успява да вдъхнови хората около него да дадат най-доброто от себе си. За тази цел има различни качества и инструменти като това да има визия и да може да дефинира постижими цели. Също така да дава отговорност на другите и да ги овластява сами да постигат успехи. Истинските лидери комуникират изключително добре, вероятно това качество ги различава от всички други. Те не пестят похвали и са отворени към критиката. Едно от другите най-съществени качества на нашето време е да сме адаптивни, защото в днешния крайно динамичен свят, оцеляват само тези, които предвиждат промяната и я управляват проактивно.
Как може човек да остане мотивиран в живота и работата си и имало ли е моменти, когато сте губили хъса и мотивацията си?
Аз съм оптимист в живота и смятам, че повечето ситуации водят до нещо ново и добро и че всъщност всичко е един тест, с който трябва да се справим. Мисля, че две качества са ми помогнали много. Вяра и постоянство. Още от малък моите родители ми казваха, че в нашето семейство думата „не може“ не съществува и вероятно това ме е възпитало да вярвам в себе си и в моите качества и способности и в това, че почти всичко е възможно. Разбира се, винаги ще се намерят хора, които ще ти кажат, че дадено нещо няма как да стане и че е много трудно, но те всъщност говорят за собствените си възможности. Така беше и когато започнах с организацията около кацането на А380 в София, която междудругото ми отне повече от 5 години.
Постоянството и издържливостта пък ме накараха да преглъщам неуспехи и да не се отказвам лесно.
Междудругото, същите две качества са много полезни и в сегашното време на криза.
Къде се чувствате повече на мястото си – на земята или високо в небето?
Най-вече на високо в небето, буквално и преносно. Моето семейство се грижи за това, да не отлетя далеч в небесата и ме връща при нужда бързо на земята. Но погледнато от друга страна, ако човек не мечтае и не лети поне малко в облаците, едва ли ще постигне нещо на земята.
Светът от високо изглежда много по прост и красив, не се забелязват дребните недостатъци и несъвършенства. Успявате ли да гледате така и на живота?
От високо някои проблеми и битовизми, в които се вторачваме, изглеждат далеч не толкова съществени. На мен лично времето прекарано горе ми действа много добре, защото ми разрешава да преосмисля някои неща от дистанция, прави ме по-креативен, спокоен и в крайна сметка по-щастлив.
Последната година преобърна ежедниевието на всички ни, разтърси ни като силна и плашеща турболенция. Какво ви даде, взе и на какво Ви научи тази една година?
Тази година най-вече ми отне моята голяма страст, летенето. Особено в началото не беше лесно да свикна с новия ми живот на земята. След 20 години доста интензивно ежедневие по света, сега прекарвах изцяло времето си вкъщи и с огромни притеснения за бъдещето и за работата ми. В един момент реших за себе си да си насочвам вниманието не само върху препятствията и трудностите, а върху новите възможности, които се откриваха пред мен.
Постепенно намирах все повече такива. Имах свободното време, за което отдавна бях мечтал и го използвах за семейството, за здравето ми (не бях спортувал и спал от години така добре), но и за нови, вълнуващи проекти. Така започнах да посещавам, като онлайн лектор, медицински и фармацевтични конференции и събития, защото установих, че лекарите, както мениджърите, имат подобни условия и предизвикателства в работата както пилотите и могат да заимстват добри практики от авиацията. С методология, взета от пилотските кабини, въведох нови модели за вземане на правилни решения в криза. Сега имах и възможност да се отдам на различни проекти свързани с децата, като например „59 години разлика“ и видео уроци за платформата Уча.се, където вече има около 200 хиляди гледания. И не на последно място, по време на изолация малко на шега, направих онлайн магазин за мои авторски продукти на тема авиация, който точно в сегашната криза се оказва едно добро решение.
Според редица експерти, авиацията никога вече няма да е същата. Вярвате ли в това и представяте ли си бъдеще без авиация?
Въпреки черните облаци съм убеден, че няма бъдеще без авиация. Не мога да си представя, че хората ще преглътнат жаждата си за приключения и преживявания, и не вярвам, че виртуалните събирания са ефективни и могат да заместят личния контакт. В този свързан свят самолетите са една незаменима част от глобалното общество и допринасят за един мирен, толерантен и по-добър свят. А може би след тази криза ще разберем още по-добре този факт и ще оценим авиацията и свободата, свързана с летенето.
Какво послание би отправил към читателите на ЛИДЕР.БГ …
Аз вярвам, че от всички негативни новини, които ни въздействат всеки ден, ние можем да изберем какво стига до нас. За това пожелавам на читателите на ЛИДЕР.БГ да намират всеки ден нещо светло, топло и вдъхновяващо, за което да си мислят. Също пожелавам на всички ни да бъдем внимателни, солидарни, човечни и отговорни едни към други и да гледаме с оптимизъм към бъдещето.
Марио Бакалов – Facebook/Linkedin/Instagram
