Хвърлете метафоричната (и метафорично реалната) мрежа обратно в морето преди 500 милиона години и ще извадите разнообразие от странни същества като трилобити с различни размери и големи бронирани скариди с подобни на раци нокти.
Но също така може да уловите нещо, което изглежда доста познато – медуза, по-специално подобната на абажур Burgessomedusa phasmiformis, наскоро идентифицирана от учените като най-старата свободно плуваща медуза, откривана някога.
Новото откритие разкрива изобилие от информация за структурата на хранителната верига по време на Камбрийския взрив, първото голямо разширяване на формите на живот на Земята.
Burgessomedusa phasmiformis има подобна на куб качулка с дължина почти 8 инча (20 см), обградена с 90 дебели пипала, които, подобно на съвременните представители, може да са били използвани за парализиране на плячка с жилеща отрова.
Новият фосил е открит в една от най-известните геоложки формации, свързани с палеонтологията.Шистите на Бърджес в Британска Колумбия вероятно са били създадени, когато свлачище от подводни седименти е погребало част от морското дъно, предотвратявайки това дори медузите с меко тяло да се разпаднат в нищото.
Медузите принадлежат към тип, наречен Cnidaria (мешести), кръстен на отличителна черта, наречена cnidocytes – специализирани клетки, използвани главно за улавяне на плячка. Телата им се състоят от мезоглея, нежива желеобразна субстанция.
Смята се, че Cnidaria (мешести) представляват някои от първите животни в света, но поради липсата на твърди части от тялото им, тяхната история е слабо представена във вкаменелостите. Подтипът на Cnidaria (мешести) – Medusozoa (медузи), съдържаща цялото разнообразие от медузи, които някога са съществували, е развил невероятно завладяващ жизнен цикъл.
Родени като твърд неподвижен обект като морска анемона, форма на живот, с която са тясно свързани, достигането на полова зрялост предвещава трансформация на тези неподвижни полипи в свободно плуващи хищни същества.
Вкаменелостите, открити от Джоузеф Мойсюк и неговия екип в Кралския музей на Онтарио, показват, че качулките на тези желета са били вкаменени с трилобити вътре – което предполага, че те са могли да поглъщат плячката си цяла и са били – ако не върховни хищници – съвладетели на моретата заедно с Anomalocaris, скарида с нокти, спомената по-рано.
„Има още работа за вършене с този фосил“, казва Жан-Бернар Карон, съавтор на откритието, пред Science Magazine. „Кой знае кой какво още е ял?“
Източник: GoodNewsNetwork
