Скорошно общоевропейско проучване разкрива тревожна картина: по-малко от шест от десет млади европейци вярват, че демокрацията е най-добрата форма на управление. Един от всеки петима казва, че би подкрепил авторитарно управление при определени обстоятелства. И само 6% смятат, че тяхната политическа система функционира добре.
Това предполага нещо повече от разочарование: основополагащото доверие, на което се основава демокрацията, ерозира. Защо младите хора губят вяра в демокрацията? И какво е необходимо, за да се възстанови? Отговорите на тези въпроси търси проф. Патриша Жустино, заместник-директор на Световния институт за изследвания в областта на икономиката на развитието (UNU-WIDER) към Университета на Обединените нации.
Демокрация в Европа
Доверието в демокрацията започва с доверие в нейните институции: правителства, съдилища и обществени услуги. Когато тези институции се възприемат като безотговорни или несправедливи, доверието в демокрацията се разклаща.
Световният социален доклад на ООН за 2025 г., на който проф. Жустино е съавтор, показва, че институционалното доверие намалява в световен мащаб. Тази промяна е най-силно изразена сред младите хора: според последните налични данни от барометъра, над една четвърт от родените през 90-те години на миналия век съобщават, че изобщо нямат доверие в своите правителства.
Тази цифра пада на около 17% за тези над 65 години. Това не е временен спад. Това е промяна между поколенията в начина, по който гражданите се отнасят към властта.
В продължение на много години Европа сякаш се противопоставяше на тази тенденция в сравнение с други региони. По-младите поколения се доверяваха повече на институциите, отколкото по-възрастните. Но тази тенденция се обръща. Днес те са по-скептични, по-разочаровани – и по-отворени към алтернативи.
Защо демокрацията губи своите позиции
В основата на тази криза са неравенството, несигурността и ерозиращото доверие.
Първо, постоянното неравенство разширява социалните дистанции между социалните групи, подхранвайки негодуванието и убеждението, че системата е манипулирана. Макар че неравенството в доходите в Европа не се е увеличило толкова рязко, колкото другаде, това прикрива нарастващите разлики между поколенията.
Според МВФ доходите на европейците в трудоспособна възраст са в застой от финансовата криза от 2007-2008 г. Младите хора сега имат най-ниските средни доходи от всички възрастови групи.
Икономическата несигурност засилва усещането, че богатството и възможностите са неравномерно разпределени. Много млади европейци се чувстват заседнали, неспособни да си позволят жилище, да изградят стабилна кариера или да планират бъдещето си.
В проучването „Млада Европа 2025“ повече от една трета казват, че осигуряването на достъпни разходи за живот трябва да бъде основен политически приоритет. И все пак институциите, предназначени да осигуряват сигурност и възможности, често се възприемат като неефективни и откъснати от реалността.
Изследването на проф. Жустино потвърждава, че възприеманото неравенство и несигурността са сред най-силните предсказващи фактори за недоверие. Когато институциите не успяват да защитят хората от риск или да изпълнят обещанията си, социалният договор, който е в основата на демокрацията, се разпада.
Сделката, сключена между поколенията за прогрес, се разпада. Много млади европейци вече не вярват, че демокрацията гарантира възходяща мобилност или защитава тяхното достойнство.
Как да се възстанови доверието в демокрацията
Доверието няма да бъде възстановено само с реторика. Демокрацията трябва да докаже, че може да постигне осезаеми резултати.
Това означава да се отговорят на основните очаквания на по-младите поколения: достъпни жилища, достойна работа, обитаема планета и смислено участие в политическите процеси.
Един от най-ефективните начини за възстановяване на доверието е чрез универсална, приобщаваща социална закрила. Там, където обществените услуги се възприемат като справедливи, достъпни и надеждни, доверието в институциите е по-силно.
Социалната закрила не е просто предпазна мрежа. Тя е видим сигнал, че държавата работи за всички, а не само за малцина привилегировани. Правителствата, които са сериозни за възстановяване на легитимността, трябва да започнат с това.
Но защитата трябва да бъде и приобщаваща за всички поколения. В цяла Европа разходите за пенсии остават високи, а програмите, на които разчитат младите хора – осигуряване за безработица, жилищно подпомагане, грижи за деца – често са недофинансирани в европейските страни.
Бързо застаряващото население на Европа означава, че по-младите поколения ще бъдат числено превъзхождани на изборите в обозримо бъдеще. Политиките трябва съзнателно да отчитат това неравенство и да гарантират, че нуждите на младите хора не се пренебрегват.
Младите европейци не отхвърлят демокрацията, защото предпочитат авторитаризма. Те отхвърлят версия, която изглежда безотговорна, неадекватна и несправедлива.
Когато демократичният упадък не се контролира: разделенията се задълбочават, гражданското пространство се свива и авторитаризмът се вкоренява. Доверието може да се възстанови. Но това изисква политическа смелост, приобщаващи институции и системи за социална закрила, които отразяват реалностите на младите хора.
Демокрацията не може да се основава на носталгия. Тя трябва да докаже, че работи за всички. Младите хора искат да бъдат взети на сериозно, да бъдат чути, уважавани и да им бъде дадено място в бъдещето. Ще бъде добре да се вслушаме.
Източник: The Conversation
