От рекламата до работното място често се приема, че мъжете и жените са коренно различни – съответно от Марс и от Венера. Разбира се, всички познаваме хора, които са по-андрогинни, притежават комбинация от личностни черти, които стереотипно се считат за мъжки или женски.
Кои всъщност са андрогините? От гръцки думата е комбинация от две думи – andr-, означаващо мъж и gyné, означаващо жена. Андрогините са двуполови митични същества, които са били толкова силни, че са смятани за равни на боговете. Притежавали са 4 крака, 4 ръце и 2 глави. За да отнемат силите им, боговете ги разделят на две, като по този начин разграничават мъжа от жената. Смята се, че по отделно те са слаби, но обединят ли се възвръщат силите си. Оттогава всяка половина търси, отнетата и друга половинка.
Важно е, че такава „психологическа андрогиния“ отдавна се свързва с черти като по-добра когнитивна гъвкавост (умствената способност да се превключва между различни задачи или мисли), социална компетентност и психично здраве.
Но как това е свързано с мозъка? Хората, които са по-андрогинни в поведението си, противоречат ли на биологичната си природа и правят ли неща, за които мозъкът им не е оптимизиран?
Отдавна се спори в научната общност, дали има такова нещо като мозъчна андрогиния. Но ново проучване, публикувано в Cerebral Cortex, предполага, че съществува – и то често.
Смята се, че психологическата андрогиния е вид защитен механизъм. Например знае се, че е свързано с по-малко проблеми с психичното здраве като депресия и тревожност. Също така се свърза с по-високо творчество.
Всички сме запознати с чертите, които стереотипно ни класифицират като мъже или жени.
Мъжете например не се насърчават да изразяват чувства си или да плачат, когато са разстроени. Вместо това се очаква те да бъдат силни, напористи, рационални и добри в визуално-пространствените задачи като четене на карти. От друга страна жените често се очакват да бъдат по-емоционални, възпитани и да боравят по-добре с езика.
Но тези разлики вероятно са отчасти наложени от социалните норми и очаквания – всички ние искаме да ни харесват, така че се приспособяваме. Ако на едно момиче се каже, че е грубо или неприлично да бъде напористо, например, тя може да промени поведението си, за да се приспособи към това, което се отразява на бъдещия й избор на кариера.
Например подрастващите жени може да не бъдат насърчавани от приятели и семейство да обмислят възнаграждаваща, но опасна кариера като военна или полицейска дейност.
Пол на мозъка
Учените отдавна спорят колко всъщност са различни мъжките и женските мозъци.
В литературата има много данни за разлики между мъжкия и женския мозък. Други изследователи обаче твърдят, че тези разлики са малки и категориите са всичко друго, но не и абсолютни.
Едно проучване предполага, че в психологически план повечето от нас всъщност вероятно са някъде в спектъра между онова, което стереотипно смятаме за „мъж“ и „жена“. Но означава ли това, че хората, които падат някъде по средата, са по-андрогинни в мозъка си, както и в поведението си?
За да тестват това, учените създават мозъчен континуум, използвайки алгоритъм за машинно обучение и данни за невроизображение. Докато мъжките и женските мозъци са сходни, доказано е, че връзката между различните области на мозъка се различават. Използвани са тези маркери за свързване, за да се характеризира мозъка на 9 620 участници (4 495 мъже и 5 125 жени).
Резултатите са, че мозъците наистина са разпределени в целия континуум, а не само в двата края. Приблизително 25 процента от мозъците са идентифицирани като мъже, 25 процента като жени и 50 процента са разпределени в андрогинния участък на континуума.
Нещо повече, резултатите показват, че участниците, които картографират в центъра на този континуум, представляващ андрогиния, имат по-малко симптоми на психично здраве, като депресия и тревожност, в сравнение с тези в двата крайни края.
Тези открития подкрепят новата хипотеза, че съществува концепция за невроизображение на мозъчната андрогиния, която може да бъде свързана с по-добро психично здраве по подобен начин като психологичната андрогиния.
Защо андрогинията ни носи полза
За да научим нови неща, за да се адаптираме към непрекъснато променящата се глобална среда, трябва да сме в състояние да бъдем внимателни към света около нас. Трябва също да имаме психическо благосъстояние, гъвкавост и да можем да използваме широк спектър от житейски стратегии.
Тези умения ни позволяват бързо да разберем външния контекст и да вземем решение за оптималния отговор. Те ни помагат да се възползваме от ограничените във времето възможности и да вдъхнем устойчивост. Следователно, тези умения дават предимство за хората с андрогинен мозък, докато други са по-малко склонни да процъфтяват.
Но защо е така? Мета-анализ от 78 проучвания, направени на около 20 000 участници разкрива, че мъжете, които се съобразяват с типичните мъжки норми, например никога не разчитат на други хора и упражняват власт над жените, страдат от повече психични разтройства, в сравнение с всички останали, включително депресия, самота и злоупотребата с наркотични вещества. Те също се чувстват по-изолирани, липсват им социални връзки с другите.
Жените, които се опитват да се съобразят, също плащат цена, може би се отказват от мечтаната работа, тъй като индустрията е доминирана от мъже или се заемат с повечето досадни домакински задължения. Андрогинът обаче не е повлиян от половите норми в еднаква степен.
Това не означава, че няма надежда за тези в краищата на спектъра. Една от най-впечатляващите функции на мозъка е постоянната му възможност да се променя.
Вероятно андрогинният мозък се влияе както от генетични фактори, така и от фактори на околната среда, както и от взаимодействието между тях. Предполага се, че нивото на андрогиния на мозъка на хората може да се промени през различните етапи на живота.
Необходими са бъдещи изследвания, за да се разбере влиянието върху андрогинията на мозъка през целия живот и как факторите на околната среда, като образованието, могат да му повлияят.
В заключение можем да кажем, че андрогинният мозък предлага по-добро психично здраве, следва, че за оптимално представяне в училище, работа и за по-добро благосъстояние през целия живот, трябва да избягваме крайните стереотипи и да предлагаме на децата добре балансирани възможности, докато растат.
