Учените предполагат, че доказателства за живот на ледената сатурнова луна Енцелад могат да бъдат открити от космически кораб-робот, който вземе проби от метана, извиращ от течната вътрешност.
Всичко, от което се нуждае НАСА, ще бъде робот, който може или да вземе проби от тези струи, или да пробие през ледената обвивка на планетата до това, което сега знаем, че е топъл, солен океан отдолу.
Когато е проучен за първи път от НАСА през 1980 г., Енцелад изглежда като не особено вълнуваща снежна топка в небето. Втора мисия на НАСА между 2005 г. и 2017 г. установява, че дебелият му слой лед крие огромен, топъл соленоводен океан, отделящ метан, газ, който обикновено идва от микроби на Земята.
Метанът е открит, когато космическият кораб „Касини“ прелита през гигантските водни стълбове, изригващи от повърхността на Енцелад. Миналата година учени от Университета на Аризона в САЩ и Université Paris Sciences et Lettres във Франция направиха предположението, че ако на Енцелад се е появил живот, това може да обясни защо там има метан.
Професор Régis Ferrière от Университета на Аризона наскоро проведе проучване, което показва как един добре оборудван робот дори не би трябвало да каца на Енцелад, а само да прелети през един от неговите шлейфи, за да може „уверено“ да определи дали животът е еволюирал там.
Защо Енцелад?
Енцелад е една от 83-те луни на Сатурн. Повърхността й е като замръзнало езерце, блещукащо на слънцето, и отразяващо светлината като нищо друго в Слънчевата система.
По южния полюс на Луната най-малко 100 гигантски водни струи изригват през пукнатини в ледения пейзаж, създаден от гравитацията на Сатурн. Излишъкът от метан, отделен в струите, прилича на хидротермалните отвори на Земята, открити под морето, където две тектонични плочи се срещат една с друга.
Там, където се срещат, горещата магма под морското дъно загрява океанската вода в порестата скала, създавайки „бели пушачи“, които освобождават гореща, богата на минерали морска вода. Малките организми под морето нямат достъп до слънчева светлина, така че се нуждаят от енергията от химикалите, отделяни от белите пушачи, за да останат живи.
„На нашата планета хидротермалните отвори гъмжат от живот, голям и малък, въпреки тъмнината и безумното налягане“, обяснява наскоро Ferrière. „Най-простите живи същества са микроби, наречени метаногени, които се захранват сами дори при липса на слънчева светлина.“
Метаногените преобразуват диводород и въглероден диоксид, за да получат енергия и да освободят метан като страничен продукт. Изчисленията на изследователите се основават на теорията, че Енцелад има метаногени, които обитават океанските хидротермални отвори, наподобяващи тези, открити на Земята.
Екипът установява каква точно би била общата маса на метаногените на Енцелад, както и вероятността техните клетки и други органични молекули да бъдат изхвърлени през струите.
Екипът казва, че всички региони на Енцелад, които съдържат живот, ще захранят струите с достатъчно клетки или органични материали, за да бъдат уловени от инструментите на бъдещ космически кораб.
Екипът казва още, че бъдеща мисия може да се бори да намери преки доказателства за живот, но наличието или отсъствието на определени органични молекули, като определени аминокиселини, ще послужи като косвено доказателство за или против среда, изобилстваща от живот.
Сега учените искат да се върнат на Енцелад и една мисия предлага да кацне там през 2050 г., за да събере „обширни“ данни за него.
Източник: GoodNewsNetwork
