Доказателствата, че сокът от цвекло може да подобри спортните постижения, отдавна са противоречиви. Докато някои проучвания съобщават за ползи, други откриват малък или никакъв ефект. Сега ново проучване, комбиниращо резултати от 33 предишни проучвания, предоставя едни от най-силните до момента доказателства, че сокът от цвекло може да има положителен ефект върху определени спортни показатели.
Мета-анализът включва данни от повече от 500 спортисти с различно ниво на подготовка. Резултатите показват, че консумацията на сок от цвекло преди тренировка е довела до измерима разлика в издръжливостта им при интензивна тренировка.
Най-изразени ефекти са наблюдавани, когато спортистите са консумирали 70–140 мл концентриран сок от цвекло или 250–500 мл стандартен сок от цвекло около два часа преди тренировка. Отчетени са малки до умерени подобрения в експлозивната сила, скоростта на спринт и употребата на кислород.
Тайната зад това подобрение в спортното представяне е съединение, наречено хранителен нитрат, което се среща естествено в храни като цвекло и листни зелени зеленчуци. Когато тези храни се консумират, тялото преобразува хранителния нитрат във важна молекула, известна като азотен оксид.
Въпреки че азотният оксид се използва в медицината за лечение на пациенти с дихателна недостатъчност, той също така играе важна роля за здравословното функциониране на кръвоносните съдове. Когато кръвоносните съдове са изложени на азотен оксид, те се отпускат и разширяват. Това разширяване позволява на повече кръв да достигне до работещите мускули, подобрявайки доставката на кислород и хранителни вещества по време на тренировка.
Азотният оксид може също да подобри ефикасността на използването на кислород от мускулните клетки. Изследванията показват, че той може да повлияе на митохондриалната функция, позволявайки на мускулите да произвеждат същото количество енергия, като същевременно използват малко по-малко кислород.
Резултатите показват, че както кратките, експлозивни изблици на енергия, така и по-дълготрайните дейности, изискващи издръжливост, се възползват от ефектите на сока от цвекло. Употребата на цвекло може да има потенциална полза при спортове с повтарящи се високоинтензивни усилия, като футбола.
Данните показват и подобрение в някои показатели за мощност. Допълнителният азотен оксид може да подобри ефективността на мускулната работа и да забави появата на умора. Възможността за забавяне на изтощението дори леко може да бъде решаващ фактор в последните минути на състезанието.
Повишава издръжливостта
Спортистите, занимаващи се с издръжливост, също имат основания да обмислят употребата на сок от цвекло. Новото проучване установява ползи от сока от цвекло върху максималното усвояване на кислород – най-голямото количество кислород, което човек може да преработи и използва по време на продължителни, интензивни упражнения.
Въпреки че подобрението в издръжливостта е малко по-малко от подобренията, наблюдавани при високоинтензивни тренировки, сокът от цвекло все пак осигурява ясна полза. Това дава основание сокът от цвекло да бъде разглеждан като възможна стратегия за бегачи, колоездачи и други спортисти, които се нуждаят от издръжливост.
Най-големите ефекти се наблюдават при любителите спортисти, а не при елитните. Това вероятно се дължи на факта, че елитните спортисти са силно тренирани, така че има малко място за по-нататъшно драстично подобрение.
Правилното прилагане на стратегията до голяма степен се свежда до това кога точно се консумира напитката. В различните анализирани проучвания, спортистите обикновено са пили сока приблизително два до два часа и половина преди тренировка или състезание.
Пиенето му около два часа предварително изглежда работи най-добре. Това дава на храносмилателната система достатъчно време да преработи течността и да преобразува хранителните нитрати в азотен оксид, от който мускулите скоро ще се нуждаят. Пиенето на сока твърде рано, например три часа преди събитие, не винаги води до същите ползи за поддържане на мощността.
Достигането на дозите нитрати, използвани в тези проучвания, чрез цели зеленчуци би изисквало консумация на относително големи количества цвекло или листни зеленчуци. Поради тази причина повечето клинични проучвания използват концентриран сок от цвекло, който осигурява постоянна доза.
Може да помогне при респираторни заболявания
Същият биологичен механизъм показва потенциал и извън терена, за хора, които се справят с хронични здравословни проблеми. Преглед от 2026 г. се фокусира специално върху пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, състояние, което силно ограничава дишането и прави основните физически движения изтощителни.
Изследователите установяват, че сокът от цвекло успешно понижава кръвното налягане при тези пациенти. Полученият азотен оксид спомага за разширяването на кръвоносните им съдове и намалява общия разход на кислород при физическо натоварване.
Тъй като сърцето и кръвоносните им съдове работели по-ефективно, пациентите, които консумирали сока, показали подобрение в някои тестове за физически капацитет и функционална издръжливост. Подобряването на начина, по който тялото транспортира и използва кислород, не е просто въпрос на спечелване на състезания. За хората, борещи се с ежедневни физически ограничения, това може да предложи подобрения в ежедневната им мобилност.
Констатациите подчертават как един и същ биологичен път може да има много различни приложения. Чрез увеличаване на производството на азотен оксид, сокът от цвекло може да даде на спортистите малко, но значително предимство в представянето, като същевременно помага на хора с хронични заболявания да изпълняват ежедневните физически задачи с по-малко усилия. Това, което е започнало като спортна хранителна добавка, в крайна сметка може да се окаже ценно далеч отвъд елитните състезания.
* Въпреки потенциалните ползи, сокът от цвекло не трябва да се разглежда като заместител на медицинско лечение или балансирана диета. При хора със специфични здравословни състояния е добре употребата му да бъде съобразена с индивидуалните особености.
Източник: Guy Guppy, Lecturer in Performance Nutrition and Exercise Physiology, Kingston University/The Conversation
